Ридли Пиърсън - Изкуството на заблудата

— Какво общо има това?

— Просто ми отговорете.

— Не съм. Какво? Смятате, че след като съм я убил, съм я закарал до Болард Бридж и съм я хвърлил във водата? Искате да претърсите колата? Познах ли?

Мери-Ан беше хвърлена от моста Орора Бридж. Матюс отбеляза наум тази грешка.

— Стига да нямате нищо против — сержантът размени поглед с Дафни, — да, претърсването й може да ни помогне да изясним много по-бързо случая.

— Претърсете я.

Матюс и Ламоя се спогледаха отново. Детективът каза:

— Лейтенантът ще остане тук, докато аз сляза долу да я огледам.

Идеята очевидно не допадна на Нийл. Той се зачуди дали да не възрази, но в крайна сметка им посочи една кука до входната врата, на която висеше връзка ключове.

— Няма да влизам в автомобила — успокои го сержантът, — няма дори да го докосвам. Само ще го огледам отвън.

— Защото не разполагате със съдебна заповед. Да не би да ме обвинявате в нещо?

— Защо, трябва ли?

— Мамка му, не! Просто се интересувам какво става тук.

— Става това — отговори му бавно Ламоя, — че аз ще изляза навън да огледам колата ви, а междувременно лейтенант Матюс ще ви зададе няколко въпроса. — Той добави: — Някакъв проблем ли има?

— Не… никакъв — отвърна неохотно Лени.

Сержантът излезе от апартамента и Дафни се премести на стола пред зеления диван, с лице към Нийл. Поведението на заподозряния се промени видимо, което не я изненада особено. Свикнал да контролира жените, Нийл вярваше, че може да вземе надмощие и над нея. Тя осъзна, че мъжът, който я бе наблюдавал в закрития паркинг, може да е бил Лени. Може да е бил всеки , ако онези хлапета я бяха излъгали за униформата с цвят каки.

— Кога возихте за последен път Мери-Ан в колата си, господин Нийл?

— Защо са всичките тези въпроси за колата? Защо не ме оставите на мира? Не съм сторил нищо на Мери-Ан.

— Като казвате, че не сте й сторили нищо, какво по-точно имате предвид? Че не сте упражнили никакво насилие върху нея, така ли? Защото ние знаем, че сте имали сексуални отношения с Мери-Ан, това вече ни го казахте. Съжителствали сте в този апартамент — напомни му тя. — И доколкото подразбрахме от думите ви, сте се карали. Трябва да ви предупредя, господин Нийл, че вземаме отговорите ви на сериозно. Те са записани и ние предполагаме, че се стараете всячески да помогнете на разследването ни. Да не би сега да ми кажете, че никога не сте удряли Мери-Ан, никога не сте я заплашвали, никога не сте злоупотребявали с нея по един или друг начин — защото, като направите необосновано изявление като това, което току-що направихте, ме принуждавате да преразгледам всичките ви останали отговори.

— Не съм я убил — каза той, макар че звучеше далеч по-неубедително и Матюс се зае да запише в бележника си последната минута от разговора им. Докато психоложката пишеше, Нийл продължи: — Тя се возеше непрекъснато в колата. Окей? Може би не всеки ден, но непрекъснато.

— Удряли ли сте я някога, докато е била в колата?

— Не казвам, че някога съм я удрял.

— Необходимо ли е да ви повтарям въпроса си? — Дафни си даде сметка, че е заинтригувана от способността му да се съсредоточава върху въпросите й и да открива някои от клопките, които се опитваше да му постави. Предположи, че Нийл е привикнал на подобни разпити. Колегите й от „Специални посегателства“ не отбелязваха колко пъти даден човек е бил довеждан за разпит — но ако го правеха, психоложката не се съмняваше, че якето на Нийл щеше да е изпъстрено с такива разпити.

— Никога не съм я удрял в колата. Никога не съм я удрял.

— Катастрофирала ли е някога Мери-Ан с това превозно средство?

— Била е на косъм, като се има предвид как шофира.

Матюс записа отговора в сегашно време, като се чудеше дали Нийл все още не бе приел напълно смъртта на приятелката си или това бе най-обикновена грешка на езика. Вината и угризенията на съвестта можеха да играят номера на мозъка.

— Да повторя ли въпроса?

— Никакви катастрофи, окей?

Тя остави напрежението във въздуха да се разсее, сякаш ставаше въпрос за пушек.

— Тогава няма да разполагате с никакво обяснение за петната от кръвта на Мери-Ан, ако открием такива във вътрешността или по бронята на вашата кола — тази златиста карола, модел деветдесет и втора?

— Кръв? — Очите му се разшириха и психоложката си представи как гърдите му се стягат от паника. Той се чудеше как беше прескочила на този въпрос, какво бе пропуснал, в какво го беше набъркала.