Ридли Пиърсън - Изкуството на заблудата

Той си прочисти гърлото:

— С мен получаваш това, което получаваш. Понякога то е нещо хубаво. Понякога не е. Ако съм те изоставил, значи съм те изоставил. Но би било погрешно да се извинявам, защото няма да съм искрен. Аз не съжалявам за нищо от нашата връзка, освен за това, че оттогава може би се отнасям погрешно с теб.

Тя се усмихна.

— Дръпни си един стол, задник такъв.

Сержантът отвърна на усмивката й.

— Аха. Благодаря.

— Госпожица Тина Облиц? — Стиснал телефона между рамото и ухото си, Ламоя предположи, че папката за Облиц е била пропусната по време на разследването на случая Хебрингър/Рандолф заради липсата на това, което в неговото управление наричаха „свързващо звено“, защото Облиц се беше опитала да оттегли жалбата си. Навярно прикрепената към папката бележка щеше да подведе и него — защо да се продължава разследването на нещо, което „не се е случило“? — но именно тя бе привлякла вниманието му.

— Същата.

Сержантът се представи, като назова чина си, и изчака да премине задължителната пауза, породена от шока. Телефоните не бяха най-подходящи за тази цел.

Пейджърът му изпиука и той го откачи бързо от колана си, като се чудеше дали Рехаб не е подлудил пак съседите. Кучето се беше привързало към Ламоя и разправяха, че когато сержантът бе на нощно дежурство, виело в продължение на часове. А по време на дневните му дежурства — не. Песът се нуждаеше от психиатър. Може би Матюс щеше да му помогне.

Телефонният номер, изписан на пейджъра, принадлежеше на съдебния лекар. Сигурно Диксън бе приключил с аутопсията на Мери-Ан Уокър.

— Да, сержант? — Колебливо. Предпазливо.

— Наскоро сте подали при нас жалба за воайорство. После сте се обадили отново и сте поискали да оттеглите оплакването си.

— Нямаше воайор. Бях сгрешила.

— И ние — продължи Ламоя, сякаш не го бяха прекъснали, — по-точно детектив Стеноловски, сме ви информирали, че веднъж подадено, оплакването не може да бъде оттеглено.

— Добре, но воайор нямаше.

— За мен не е добре, госпожице Облиц. Работя по един случай, свързан с преследване и воайорство. В момента тъкмо преглеждам един доклад за сходен случай. Първоначалното ви оплакване ме навежда на мисълта, че човекът, който ви е наблюдавал, е същият, когото търсим.

— Никой не ме е наблюдавал, сержант. Сгрешила съм.

— Ако ви изнудват, мога да ви помогна, госпожице Облиц.

— Няма такова нещо.

— Тогава какво има?

— Моля?

— Стеноловски казва, че първоначалното ви оплакване е било доста убедително. Видели сте този човек от хотелския ви прозорец. Това е важно за мен, госпожице Облиц. После сте се обадили, за да се отречете от думите си. Внезапно сте се отказали от жалбата си. Трябваше да се запитам: защото сте била уплашена? Била ли сте заплашвана? Изнудвана? Трябва да знам това.

— Не, не… просто се бях объркала.

— Окей, значи греша. Но все още се налага да разговарям с вас, госпожице Облиц. За първоначалното оплакване. Една жена преживя нещо ужасно — други две са изчезнали — и мисля, че може би вие ще успеете да ми помогнете да разнищя това. Смятам, че знаете какво е преживяла тази жена.

Дълга пауза. Ламоя чуваше как Тина дишаше в слушалката.

— Не сега. Не по телефона.

Сержантът изпита страхотното усещане, че е победил. Затвори очи, пое си дълбоко дъх и прекара пръстите на свободната си ръка през косата си.

— Окей. Благодаря ви. Тогава кога? Къде? — Той добави: — Намирате се в… района на залива. Страхувам се, че ще трябва да бъде по телефона.

— В понеделник ще идвам в града по работа. Ще бъда в „Дабъл Ю“.

— Кога ще можем да се срещнем?

Тя го помоли да изчака за минута.

— Свободна съм в четири часа. Между четири и пет. Това устройва ли ви?

— Четири часа. Добре.

— Каквото и да правите, само не се представяйте на рецепцията, става ли? Просто се обадете в стаята, моля ви.

— Дадено. — Ламоя затвори телефона с усмивка. Госпожица Тина Облиц беше негова. Просто още не го знаеше.

— Бърни Лофгрин определи групата на кръвта по горнището на анцуга, което ти донесе твоят приятел — каза Ламоя на Матюс. — Тя съвпада с тази на Мери-Ан Уокър. В момента провеждат ДНК тест. А междувременно ние сме тук за малък разговор.

— А техническият екип? — попита тя. — Ние ще претърсваме апартамента му, така ли?

— Ако ни пусне вътре, ще направим обикновен оглед — отговори сержантът. — Но за нещо повече от това ще ни трябва съдебна заповед, а за да я издаде, Махони иска върху горнището да са открити един или повече отпечатъка, косми, които не принадлежат на Мери-Ан, чужда кръв, сперма… нещо, което да изиграе ролята на физическа улика за вината на Нийл.