Ридли Пиърсън - Изкуството на заблудата

Художествената украса на стените, ако изобщо можеше да се нарече така, се състоеше от колекция от рекламни плакати на морски курорти, показващи оскъдно облечени жени с бронзова кожа, които се наслаждават на яркото слънце, заобиколени от палми и плажни чадъри.

Нийл улови погледа й.

— Бях пътуващ агент на интернет услуги, преди цените им да паднат. Това извади повечето от нас от бизнеса.

— А сега? — попита Ламоя. — Не мисля, че уточнихме какво работите в момента, господин Нийл.

— По малко от това, по малко от онова. В момента си търся нова работа.

— И нови жени — промърмори сержантът.

— Мери-Ан помагаше ли ви за наема? — попита Матюс.

Лени сви рамене.

— Малко. Ще научите това от лигльото, ако все още не сте го разбрали.

— Братът — уточни Ламоя.

— Той е паразит и не ме гледайте така, сякаш съм хърбел, присмял се на щърбел, защото става въпрос за моя апартамент, за моята кола, за моите вещи. Просто в момента съм без работа и Мери-Ан ми помагаше. Е, и?

Сержантът каза:

— Седнете, господин Нийл. — Това беше заповед, не молба.

Мъжът се подчини с явно нежелание и се отпусна с физиономия на отвращение в прегръдката на зеленото чудовище. Матюс застана нарочно до масата, където Нийл не можеше да я вижда с периферното си зрение, но тя можеше да го наблюдава безпроблемно, изтласквайки на заден план загрижеността си за местонахождението на Маргарет и съмненията си към Феръл Уокър и Нейтан Прейър, които й бяха отнели съня. Дафни се съсредоточи върху заподозряния, нащрек за всяко нервно трепване, за всеки нюанс на реакциите му към въпросите на Ламоя.

С разтворен върху изгладените си сини дънки детективски бележник, сержантът каза:

— Споменахте, че имате кола. Каква е?

— Карола, модел деветдесет и втора година.

— Цвят?

— Златист.

— Бледо жълт?

— Точно така, бледо жълт.

— Казахте, че колата е ваша?

— Да.

— Само ваша?

— Да.

— И вие разполагате с единствения чифт ключове или Мери-Ан имаше свой собствен?

— Вижте, ние не бяхме женени.

Ламоя каза:

— Значи тя е нямала ключ.

— Хората, които прекарват много време на кораби, не са добри шофьори. Мери-Ан… тя представляваше заплаха зад волана на тази кола.

Детективът повтори:

— Тя е нямала свой собствен ключ.

— Много сте схватлив, сержант. — Нийл проточи врат, за да види Матюс. — Мислех, че душите наоколо, докато сержантът тук ми отвлича вниманието с въпросите си.

— Сбъркали сте — каза тя. — Опитваме се да ви покажем някакво уважение, като идваме при вас на крака, вместо да ви разкарваме до центъра на града. Опитваме се да се доберем до истината за това, което се е случило с Мери-Ан.

Ламоя каза:

— На идване не видях бледо жълта карола на улицата.

Нийл поклати глава и едновременно с това се усмихна.

— Значи сте знаели каква кола имам, преди да ме попитате. Това трябва да ме уплаши или какво, сержант?

Детективът отговори:

— Знам много неща, преди да ви питам, Лени. Затова отговорите ви са толкова важни.

— Знам какво си мислите, хора. — Той потри ръце една в друга и се зае да разглежда шарките на захабения си кафяв килим, отбягвайки погледа на Ламоя. — Но това са пълни глупости и всички ние го знаем.

— Какво си мислим? — попита сержантът.

— Не ме занасяйте. Вие го знаете и аз го знам. Туй то.

— Аха — каза Ламоя, — определено е туй то.

— Това не ме кара да се чувствам добре.

— Миналото на един човек е нещо, от което не може да се избяга, Лени. Помислете върху това. Имаме черно на бяло, че обичате да шамаросвате жените си.

— Това е неприемливо.

— Значи сега сте адвокат. Какво стана с пътуващия агент за интернет услуги?

Коментарът на Ламоя накара Нийл да погледне отново към него и Матюс видя една конфликтна личност, която полагаше усилия да се въздържи. Лени искаше да излее част от насъбралия се гняв, който изпитваше, но бе достатъчно умен, за да осъзнае, че това нямаше да е в негова полза.

Сержантът каза:

— Да се върнем на местонахождението на тази карола.

— Паркирана е зад блока.

— Скоро била ли е на ремонт?

— Не.

— А на автомивка?

— О, да, прекарах дълго време в автомивката заедно с майките на футболистите в техните микробуси. Виждам, че този път ме хванахте. Прочетете ми правата високо и ясно.

— Трябва ми недвусмислен отговор на този въпрос, Лангфорд . Почиствали ли сте си колата през последните шест дни или не сте?

Прямотата на зададения от Ламоя въпрос отрезви Нийл. Той изправи гръб — ученикът, хванат да драска по чина си, — внезапно осъзнал сериозността на този разпит.