Ридли Пиърсън - Изкуството на заблудата

— Кой…? — В този момент очите й попаднаха на миниатюрна, наскоро пробита дупчица в страничната стена на стаята. Белият прах от мазилката бе образувал на пода купчинка като малка пряспа сняг. Тя обърна глава към вратата. Не беше заключена! Забеляза пропуска си твърде късно. Сама си отговори на въпроса: рибарят. От управлението я бяха използвали като примамка за Уокър, но вместо това той я беше подмамил. Въпреки че преди това бе допускала тази възможност, двете минути с Маргарет я бяха прогонили от съзнанието й.

Феръл Уокър нахълта в стаята, като сграбчи грубо изотзад психоложката. Дафни хвана чантата си, но ножът му преряза кожената дръжка и тя падна на пода, а той я изрита настрани. Ножът й беше познат. Извитото му острие изглеждаше матово сиво от многото часове точене на ръка.

Внезапно вратата се затръшна и Маргарет се оказа здраво стисната в ръцете му с допрян под издутия й корем нож.

— Коя е приятелката във форда? — попита той — първите думи, които произнасяше. Уокър се наведе напред, притиснал бузата си до тази на момичето. — Тя те предаде — изсъска. — Също както предаде и мен. — Феръл срещна очите на Матюс, докато държеше девойката в задушаваща хватка, и ножът му неочаквано се озова допрян до нейния корем. Ако го използваше, тя щеше да бъде разрязана като узрял плод.

— Под наблюдение съм — каза Дафни. Правило номер едно: никога не лъжи в ситуация със заложник. Заради Боби Гейнс, която чуваше всяка нейна дума, добави припряно: — Махни този нож, Феръл .

Той се приближи заднишком до прозореца и предпазливо погледна навън.

— По дяволите! Отзови я! — Долу без съмнение Гейнс вече бе предприела съответните действия.

— Как да го направя, Феръл? — попита Матюс, хитрувайки. После посочи към вратата. — Трябва да изляза…

— ОТЗОВИ Я! — Той стисна още по-силно Маргарет и плъзна ножа по-надолу.

— Трябва ми чантата. Мобилният ми телефон — рече Дафни.

Уокър погледна към чантата на пода, после обратно към психоложката, към вратата на стаята, през прозореца.

Беше си мислила, че воайорите не убиват и че Феръл определено бе воайор от Подземието, човек, който се задоволява с тормоз по телефона, една съсипана от скръб душа, загубила пътя си. Едва сега забеляза петната, приличащи на прясна кръв, по маратонките и крачолите му. Едва в този момент осъзна, че бе грешила по отношение на него.

Уокър прекъсна мислите й:

— В такъв случай ще им дадем нещо, което да ги ангажира. — При тези думи прокара със замах ножа си през корема на Маргарет, като заглуши писъка й с лявата си ръка, и я пусна да се свлече на пода в локвата на невъобразимото.

Матюс изпищя и се втурна към него, но бе халосана в челото с дръжката на ножа и загуби съзнание. Когато с огромно усилие успя да дойде на себе си, усети, че той я държеше под мишниците и я влачеше по пода. Пурпурният вик на Маргарет заглъхна под прозореца, пръстите на дясната й ръка барабаняха като на машинописка в ексцентричен безкръвен спазъм.

— Ах, ти, копеле! — простена психоложката и повърна точно пред прага на вратата. Уокър я дръпна да се изправи на крака и я блъсна напред. Тя тръгна, залитайки, по коридора, следвана по петите от него. — Кръвта й ще изтече — каза, като се надяваше Гейнс да я чуе. — Накъде води този коридор? — Отново заради микрофона.

Феръл натисна върха на ножа в гърба й и тя почувства как той сряза кожата й.

— Каква е тази кръв по дрехите ти? — попита Дафни. — Да не си наранил Лени Нийл? — Надяваше се Гейнс да чуе това. Погледът й се замъгли, но се опита да бъде нащрек за появата на детективката, да е готова за движението, което щеше да й позволи да стреля. Със следващото си побутване Уокър попадна на издатината на металното записващо устройство, залепено с лейкопласт за гърба й. Ръката му рязко се плъзна край шията й, разкъса кабела, изтръгна микрофона и го размаза на пода с петата на десния си крак. Ризата на Ламоя, с която бе облечена, се разпра от мишницата до талията й.

Това не бе онзи Феръл Уокър, за когото го бе мислила. Психологът в нея търсеше симптомите, които бе пропуснала, източника на насилието, което той проявяваше. Уокър пак повтори, че го е предала. Правеше връзка между Мери-Ан и нея: и двете го бяха „изоставили“ заради някой друг — Ламоя в нейния случай. Прониза я страх, когато осъзна, че всъщност бе предупредила Ламоя и Болд точно за това, което се случваше — нейното отвличане. Значи ето какво било, нямаше нищо общо с онова, което си бе представяла.