Ридли Пиърсън - Изкуството на заблудата

— Заместник-шериф? — извика Дафни, но не последва никакъв отговор.

Дали Маргарет не е била в комбина с Прейър през цялото време? Дали пък не му се е обадила за помощ, след като не бе успяла да се свърже с нея? Или може би някой познат на Нейтан в Сиатълското полицейско управление му бе предал зова за помощ на момичето, вдъхновявайки Прейър да извърши геройство, за да я впечатли? От хилядите предположения, които кръжаха в главата й, тя едва не припадна, залитна и протегна ръка, за да запази равновесие.

— Боби — каза Матюс, говорейки високо в студения въздух заради миниатюрния микрофон, защипан за сутиена й, — обади се в Окръжната шерифска служба и попитай… не, по-добре поискай да говориш лично с Прейър. Когато се свържеш с него, разбери какво, по дяволите, прави патрулната му кола на една пресечка от „Пицария Марио“. После ми звънни на мобилния телефон. Ще го оставя включен, докато не ми се обадиш.

Тя пресече решително улицата, обхваната от прилив на ентусиазъм да разнищи докрай тази работа. Почувства се засегната от мисълта, че Маргарет може да е била използвана за примамка, за да се добере до нея — ако изобщо бе така. Нейтан Прейър бе минал всякакви граници.

После отново си даде сметка, че всъщност не знаеше какво става и тази несигурност засили решителността й да го разбере.

Седнал на каменната пейка на няколко метра от фонтана на площада срещу центъра „Уестлейк“, Ламоя забеляза Джанис Майър и сърцето му се разтуптя при мисълта за това, което тя може би му носеше. Джанис бе облечена в дълъг до глезените сиво-кафяв тренчкот, чийто колан не бе закопчан с тока, а бе завързан на възел. Носеше кафяви обувки с ниски токове, над които се виждаха мургавите й глезени. Косата й бе тъмна като нощно небе, същият цвят имаха веждите и миглите й. Зелените й очи бяха ярко доказателство за намесата на някой ирландец в афроамериканското й родословие. Пълните й устни се извиваха предизвикателно, когато се усмихваше — нещо, което бе харесал още при първата им среща. Сега тя се усмихна по същия начин, сядайки на пейката до него, и сложи в скута си кожена чанта за книжа.

— Е, защо е тази конспирация, каубой?

— Изнасяш тайно поверителни документи, Джанис.

— Копия на поверителни документи — натърти тя, като му подаде половината от топчето листове. — За бога, можех да ти ги изпратя по електронната поща! Това щеше да ми спести изминаването на шестте пресечки дотук.

— Истина е. — Ламоя запрелиства книжата. Малко преди това бе приключила патрулната му обиколка. Отне му известно време, докато се ориентира в дребните формуляри — всякакъв род актове: от такива за превишена скорост до глоби за неправилно паркиране. — Електронната ни поща се наблюдава, нали? — попита той полицайката от отдела за връзки с обществеността. — Слушай, ако имам неприятности за това, искам да са на моята глава, а не на твоята.

Тя посегна и взе чашката кафе от по-близкото му до нея коляно. Сръбна през малката дупчица на капачето, наслаждавайки се на вкуса. Ламоя си спомни този й навик — Джанис пиеше кафето, сякаш то беше еликсир. Като се замислеше, тя се отнасяше към доста неща по този начин.

Двама тийнейджъри профучаха на скейтбордовете си, опитвайки нови фигури.

— Не знам за какво ти е това — каза Джанис, — отиването му в шерифството и всичко останало, — но вече го имаш. — Преди Метро архивираха пътните актове на микрофилми. Сега всичко се вкарва в компютъра — поясни тя.

Ламоя продължи да прелиства страниците, докато Джанис се наслаждаваше на кафето.

— Провери отново квитанция номер 35МН–732 — каза тя с крайчеца на устата.

Опитвайки се да накара Ламоя да обикне джаза, веднъж Болд му бе казал, че хубавата музика е колкото в неизказаното — онова, което не е изсвирено, — толкова и в тоновете, които се чуват. За Ламоя този съвет бе изглеждал напълно налудничав до момента, в който отгърна на споменатата от Джанис квитанция. В кочана с актове на Прейър отпреди две години липсваше копието на квитанция 35MN–732.

— Шегуваш ли се с мен? — процеди той. Върху копието на квитанция 35МН–733 — следващата в кочана — личаха бледи следи, така познати на всеки полицай, използвал някога карнетка 38 38 Бележник с листа, които се откъсват. (фр.) — Б.пр. от карбонова хартия: от натиска на химикала написаното върху липсващата квитанция 35MN–732 се бе отпечатало върху 733-та в резултат на това, че не бе пъхнат разделител. Същото се бе случвало и на Ламоя с чековата му книжка. Отне му известно време, докато разграничи единия надпис от другия. Постепенно бледият отпечатък се открои пред погледа му.