Ридли Пиърсън - Изкуството на заблудата

Минута по-късно Ламоя възбудено говореше по мобилния си телефон с отдела, издаващ шофьорски книжки, диктувайки регистрационния номер на отегчена бюрократка в другия край на линията.

— Трябва ми колкото се може по-бързо — завърши той.

Джанис Майър отдели чашата с кафе от устните си и каза:

— Успокой топката, каубой, от много вълнение ще ти изгорят бушоните или нещо друго.

Ламоя само я изгледа влюбено, не искайки да говори при отворен телефон.

— И какво е толкова специалното на липсващата квитанция, освен че е в разрез с правилника да не се къса от кочана? — попита Джанис.

Служителката в другия край на телефонната линия спокойно му съобщи името на собственика на превозното средство. Той й благодари и затвори.

— Дейна Итън — повтори механично Ламоя на глас.

Като го чу, Джанис изплиска кафето на гърдите си, бързо се избърса и изруга:

— Дейна Итън? — Нямаше ченге в Сиатълското полицейско управление, което да не знаеше това име — то бе набито в съзнанието на цялото население от френетичната медийна шумотевица.

Тя грабна книжата от коленете на Ламоя и започна да ги прелиства напред и назад, като проверяваше датите на актовете за пътни нарушения, издадени непосредствено преди и след липсващия.

— Не може да е вярно — каза тя. — Това като че ли е било два месеца преди стрелбата. — Отне й известно време, докато осмисли информацията. — Да не искаш да ми кажеш, че той е познавал тази жена?

Ламоя не можа да произнесе нито дума. Беше го чувствал през цялото време, но едва сега можеше да докаже, че в крайна сметка това не е било „случайна стрелба“.

Нейтан Прейър щеше да отиде в затвора.

Марио — ако изобщо имаше такъв — бе открил един наистина евтин имот, който все пак бе на учудващо кратко разстояние от центъра на града и му даваше възможност да доставя пици там. Сградата изглеждаше по-стара от Господ. Кварталът, добре познат на полицейските патрули като предпочитано място за дейността на бандите — район на складове и предприятия от леката промишленост — бе в упадък повече от десетилетие, откакто хардуерът бе загубил битката със софтуера за местната икономика. Тухлените постройки и напуканият асфалт приютяваха ръждясалите скелети на стари коли. На пет минути път от благополучието.

Пицарията разполагаше с щанд за приходящи клиенти, двама готвачи, четирима разносвачи и чифт огромни фурни. От тонколоните се лееше алтернативен рок, достигащ опасни децибели. Растафарианецът 39 39 Член на ямайска религиозна секта. — Б.пр. , който приемаше поръчка по телефона, вдигна пръст — знак, че ей сега ще дойде при нея. Като затвори, той извика нещо към мършава, накичена с безброй обици, около двадесетгодишна девойка в другия край на малкото помещение. Бялото момче до нея, което се изживяваше като гангстер — целите му ръце бяха покрити с морави татуировки, изобразяващи паяжини и бодлива тел, — ръсеше, слава богу с домакински ръкавици на ръцете, един блат с резенчета гъби.

Матюс отвори със замах полицейската си карта:

— Има ли горе бременна млада жена?

— Може и да има — отговори растафарианецът. Не бе имал време да проучи обстойно полицейската й карта, така че я впечатли, като добави: — Какво прави един лейтенант на улицата?

— Вие ли сте собственикът?

— Ами. Просто управител. Вие от жилищната полиция ли сте? — За него това си беше просто шега.

— Маргарет — каза Матюс. — Името й е Маргарет.

— Така ли?

— Тук съм, за да й помогна.

— Обзалагам се, че е така.

— Кога за последен път са идвали на проверка от градската хигиенно-санитарна служба?

— Втора стая — отговори той. — Намира се вляво.

— А какво ще кажете за заместник-шерифа?

— За кого?

— Колата му е на една пряка оттук.

— Значи е на посещение при някой от чародеите в квартала. Нищо ново.

Матюс се взря изучаващо в лицето му и откри, че му вярва. Помисли си, че Прейър би трябвало да има пръст в положението на Маргарет — било като неин приятел, било като враг. Психоложката обаче не гореше от желание да се сблъска с него. Той имаше опит в спотайването и тя не бе забравила това.

— Кой обитава другите стаи горе? — попита Дафни.

Ямаецът я изгледа подозрително.

— С кого ще се сблъскам в коридора? — натърти Матюс.

— Никой няма да стреля по вас, ако това имате предвид.

— Точно това имах предвид.

Тя извади двайсетачка от чантата си, сложи я на щанда и каза: