Ридли Пиърсън - Изкуството на заблудата

— Задръжте рестото. — Това го накара да се усмихне, показвайки редките си зъби. Психоложката добави още една двайсетачка. — Има ля някой горе с Маргарет?

— Аз дори не знам, че тя е горе, лейди.

— А в сферата на възможното? — намекна тя.

— Слушайте, те мислят, че не знам, но има трички, които делят една стая, която едва стига за един човек. Млади жени.

Матюс извади пистолета от чантата си и го зареди. Всичко се свеждаше до демонстриране на сила по улиците. Човек или беше играч, или не. Бе разбрала тази психология, макар че не й достигаше кураж да я прилага.

— Не искам някой да ми досажда. Да ви дам ли минутка да уведомите някого, или не?

— Хората през цялото време сноват навън-навътре, лейтенант . — От начина, по който наблегна на чина й, разбра, че той бе наясно що за канцеларски плъх бе тя. — Направете каквото трябва — добави растафарианецът.

Входът за стълбището, което водеше до стаите, бе вляво от изхода на пицарията. Матюс погледна към отсрещната страна на улицата, където Гейнс бе паркирала колата. Според уговорката тя правеше всичко възможно да открие Прейър. Матюс прикри оръжието си, докато се качваше по тъмното мръсно стълбище, задушавайки се от смрадта на урина. В места като това — един пропаднал бордей — точно изненадите костваха живота на полицаите. Времето за реакция се оказваше по-дълго от мисловния процес. Дванадесетгодишни хлапета с водни пистолети биваха застреляни.

Коридорът на горния етаж бе безлюден и слабо осветен. Или нейният човек долу бе разчистил района, или бе извадила късмет. Оръжието не й изглеждаше най-подходящия начин за поздрав към Маргарет, но и нямаше да е добре да го сложи в чантата си. Тя отпусна до тялото си ръката, с която го държеше, и почука.

— Маргарет, аз съм — обяви високо. Съзнателно или не, не съобщи повече подробности.

Чу приближаващи се към вратата стъпки и изпита облекчение от факта, че момичето можеше да върви, а не бе простряно на леглото в процес на преждевременно раждане. Защото това бе последното й предположение: контракции. Маргарет всеки момент ще ражда.

— Момент. — Младежкият глас изпълни Матюс с чувство на благодарност. Реши да не изоставя девойката, да остане с нея, докато проблемът, какъвто и да бе той, не бъде разрешен.

Чу шума от дърпането на чифт резета. Усети, че стискаше по-здраво пистолета и се стегна в очакване да види момичето със зачервени очи, прежълтяло, с изтекли околоплодни води. Вратата на жилището се отвори. Маргарет беше плакала, лицето й бе на червени петна, носът й течеше, бузите й лъщяха от сълзите. Носеше скъсани чорапогащи и широка рокля от „Гудуил“. Цялата трепереше от треска, челото й бе оросено от пот. Или беше някакъв токсичен шок, или реакция от наркотик, който бе взела. Девойката не можа да намери сили да я погледне и стоеше със сведени очи. „Притеснена е“ — помисли си Матюс.

Обхвана я смесица от ужас, симпатия и основателно възмущение и отново си обеща да изведе нещата докрай. Хебрингър и Рандолф бяха мъртви, така че можеха да почакат. Това момиче все още имаше шанс.

— Всичко е наред — каза Матюс. Вратата се отвори изцяло. Тя надникна вътре, преди да влезе. Стаята беше празна. — Добре направи, че ми се обади.

— Не знам нищо за това.

Мрачната стая бе малко по-голяма от баня. Тънкият дюшек на желязното легло бе покрит с мръсни чаршафи. Ако в помещението живееха три жени, те трябваше да спят на това легло почти една върху друга. Кранът на мивката в ъгъла капеше и под него се бе наслоила зелена патина. Тоалетната сигурна бе в дъното на коридора. Вместо гардероб, в срещуположния ъгъл бе сложена напречно дървена пръчка, на която висяха няколко празни закачалки. Единственият прозорец бе голям едва колкото да се промушиш през него. В стаята миришеше на момичета, на плесен и пот, а над всичко това се носеше отвратителният дъх на доматен сос и нещо изгоряло.

Маргарет седна като парализирана на крайчеца на леглото и отново заплака.

— Съжалявам — изхлипа тя, повтаряйки го отново и отново.

Матюс свали предпазителя на пистолета и го прибра в дамската си чанта. После приседна до момичето и каза:

— Е… радвам се да видя, че имаш покрив над главата.

Чу стъпки да се приближават по коридора към вратата. Почувства, че я залива гореща вълна, сякаш хормоните й се бяха разбунтували. Маргарет вдигна поглед, направи усилие да овладее хлипането си, взря се в Матюс и дрезгаво прошепна:

— Той каза, че ще убие бебето.