Ридли Пиърсън - Изкуството на заблудата

Феръл продължаваше да върви зад нея, като я подкарваше с резки мушкания с пръстите в кръста, които отначало бе взела за ръгвания с ножа. Отдавна бе загубила чувството си за ориентация. Малкото му фенерче осигуряваше единствената светлина — тя стигаше колкото треперливата й сянка да пробягва, дълга и тънка, по пръстенните стени на тунела.

Някъде зад тях на повърхността лежеше Маргарет с разпорен корем и Гейнс, в безсъзнание. Винаги спазваща разпоредбите, Боби навярно се бе обадила на 510 за подкрепление, преди да влезе в сградата. Според Матюс сега подкреплението вече бе пристигнало на местопрестъплението. Сигурно се бяха посъветвали с Лу. И Джон е бил информиран. В момента в Обществена безопасност цареше овладяна професионално паника и в центъра на всичко това бе тя самата. Трябваше да лавира с Уокър, за да печели време. Трябваше да излезе на повърхността. Притежаваше уменията за постигането и на двете си цели, нужно бе единствено да остане спокойна и съсредоточена. В ситуации като тази умът на човек бе склонен да скача почти произволно от мисъл на мисъл и тя, като професионалист, бе напълно наясно с това. Необходима й бе отправна точка. Трябваше да мисли ясно и праволинейно.

Подът на тунела постепенно стана сух — бяха стигнали на твърда почва. Отначало Матюс си помисли, че хрускането под краката й бе от чакъл или камъни. Попадаше на такива участъци почти на всеки двадесет метра; не можеше да се предвиди кога и колко често. После си даде сметка, че шумът под стъпките й приличаше повече на хрущене, отколкото на скриптенето на чакъл. Пръстеният под внезапно заискри с отблясъците на хиляди скъпоценни камъни и тя осъзна, че вървяха по натрошени стъкла, и по-точно върху счупени бутилки — Тунелът на контрабандистите.

Без ни най-малка представа накъде я водеха, сега поне знаеше къде се намира и това малко зрънце знание й даде сили, вдъхна й кураж да започне да пречупва малко по малко своя похитител.

— Това донякъде е забавно — каза високо и енергично. Когато светлината на фенерчето се отклони от нея, пусна златната си обица на пръстения под. „Още една следа“ — помисли си с надежда.

Уокър се спъна зад нея и Матюс мислено отбеляза една точка в своя полза. Първата спечелена точка. Дано да не бъдеше и последната.

Ламоя се взираше в задната броня на патрулна кола 89 на Окръжната шерифска служба — фалангата на полицейските автомобили и линейките бе само на една пресечка зад него. Състоянието на бременното момиче бе критично. Гейнс бе дошла в съзнание, но изпитваше ужасни болки и бе откарана в Спешна помощ. В онзи момент бе готов да повярва, че Нейтан Прейър е отвлякъл Матюс, ала Боби му каза, че е бил Уокър. Сега трябваше да повярва в очевидното: или Прейър се бе отзовал на същия зов за помощ на момичето, който бе получила и Матюс, или бе прихванал обаждането на Гейнс на номер 510 за подкрепление и бе откликнал с надеждата, че той ще спаси психоложката.

— Само през трупа ми — чу се Ламоя да изрича на глас.

Той огледа внимателно колата, тя се оказа заключена. Претърси алеята, но откри само боклуци, няколко игли и разлагащия се труп на умряла котка. Сградите край алеята също бяха чисти. Колкото повече изследваше обстановката, толкова повече бе склонен да мисли, че Прейър просто е паркирал колата тук, за да избегне вероятността да бъде видян. Той бе искал да спечели преднина и това още повече ядосваше Ламоя. Напълно в стила на заместник-шерифа бе да наблюдава нещо подобно да се случва само за да осъзнае твърде късно, че е било по-добре да направи нещо.

Сержантът напусна алеята, върна се на улицата и грижливо претърси отсечката до „Пицария Марио“, както и сградата, в която тя се помещаваше, но този път от лявата й страна. Знаеше какъв неандерталец, какъв кон с капаци, бе командващият „Специални операции“ Чатуин. С присъщата й далновидност Матюс бе предвидила всичко това. Чатуин разполагаше с отряд за бързо реагиране и с пътен хеликоптер, които претърсваха улиците на повърхността — упражнение за командоси в градски условия, с което командващият бе добре запознат и което го караше да се чувства в свои води. Кратката молба на Ламоя да бъде определен отряд, който да потърси достъп до подземията, бе посрещната хладно:

— Какво, да не си мислиш, че това е шибаният Дисниленд, сержант?

— Има доказателства, че похитителят разполага с достъп до Подземието. — Ламоя се постара думите му да прозвучат официално, но не успя да запази самообладание, след като Чатуин отхвърли предложението му, и добави: — При цялото ми уважение, сър, та той е същински пещерняк. Ние го свързваме директно с поне две различни зони от подземния град.