Ридли Пиърсън - Изкуството на заблудата

Диспечерът излая друга команда и въпреки че мониторите нямаха звук, Лу разбра, че в момента Макензи блъскаше по вратата към онзи коридор. Вандърхорст реагира механично и изнервено, като първо погледна в онази посока, а после се втурна към стълбището, което водеше към мазето.

— Да! — извика екзалтирано Болд. Той стисна Гейнс за ръката. — Приготви се да тичаме. Първо ти. Мазето.

— Ясно — каза тя, тръгвайки към вратата на стаята.

Зад тях образът на Вандърхорст се местеше от единия монитор на следващия, сякаш скачаше от екран на екран. Когато се появи на последния, превключването на едно копче накара мониторите да покажат мазето под различни ъгли.

От отдела за Специални операции бяха прибавили тези камери по молба на Болд.

Гейнс осъзна за първи път плана на лейтенанта.

— Ти го караш да ни покаже пътя към Подземието.

— Да се надяваме — отговори той.

Сякаш чул тези думи, Вандърхорст премина бързо през три от екраните и повика асансьора.

Болд промърмори:

— Не е възможно. Проверих този асансьор собственоръчно и… — Но той млъкна, защото заподозряният се качи в асансьора, пристъпи навътре и — след кратко и неочаквано трепване на екрана, което скри за миг Вандърхорст от погледите им — отключи един панел на гърба на кабината, предназначен за аварийна евакуация.

— По дяволите — изрева лейтенантът, който се гордееше с това, че ругае рядко. Заподозряният мина през отвора и затвори панела зад гърба си.

— Ключове! — извика Болд на охранителите, сякаш беше репетирал тази реплика.

Един от пазачите му хвърли голяма връзка ключове с думите:

— Малкият, сребристият е за панела. Онзи със зелената точка блокира асансьора.

Сюзан Хебрингър е била издърпана през този панел. Преди нея Патриша Рандолф също. Лейтенантът виждаше как е станало това, сякаш го наблюдаваше на някой от мониторите.

Болд и Гейнс се втурнаха към мазето, като следователят крещеше инструкции по радиостанцията си, защото знаеше, че щом се озоват под земята, ще изгуби връзка.

— Изгубихме контакт. Повтарям, изгубихме контакт с Уайлдхорс! — Диспечерът предаде думите му. Лейтенантът извика: — Искаме го жив, хора! За бога, да го заловим жив.

Болд и Гейнс се спуснаха по стълбището, като вземаха по две стъпала наведнъж, и стигнаха до мазето само секунди, след като бяха напуснали стаята на охраната. Вандърхорст имаше не повече от половин минута преднина пред тях.

Лейтенантът отключи вратата на асансьора, после хвърли връзката с ключове на Гейнс, която беше влязла първа в кабината. Тя отключи задния панел, докато Болд влизаше при нея.

— Шейсет секунди — каза той, като си погледна часовника.

Те минаха през зейналия отвор и започнаха да се спускат по една ръждива стълба, която се подаваше от бетонната стена на шахтата. Разстоянието между стената и кабината беше малко. Гейнс се спускаше безпроблемно, но Болд трябваше да се притиска към стълбата, защото якето му се закачаше за механизмите на асансьора. Застоялият въздух миришеше силно на грес и електричество. Боби включи фенерчето си, преди да стъпи на най-долното стъпало и се приземи с малък скок на мръсния под. Лейтенантът я последва.

— Шефе! — Светлината на фенерчето освети вътрешността на шахта за въглища, чиято чугунена врата, около шейсет на шейсет сантиметра, бе наполовина отворена. Някой бе издигнал фалшива тухлена стена от страната на Подземието, за да създаде илюзията, че шахтата е задънена. Гейнс събори с ритник купчината тухли, отвори вратата по-широко и се провря в шахтата. Болд я последва, като напъха с усилие голямото си туловище в тесния отвор.

Слушалката в ухото му изпращя и той чу накъсания глас на Денис Шефър, когато няколко радиовълни успяха да проникнат за кратко в подземието. Не разбра нито дума от казаното: трябваше да се оправят сами.

Двамата полицаи стояха в един от тъмните коридори, познати им смътно от предишното им кратко посещение в подземния градски квартал. Лу използва езика на жестовете, за да покаже на Гейнс, че трябва да се разделят. Тя щеше да поеме този коридор, а той щеше да продължи на юг и да претърси някой друг. Боби му показа, че го е разбрала. Лейтенантът долепи юмруците си — двамата щяха да се съберат отново в далечния край на подземието.

Болд запали собственото си фенерче. Бяха изминали деветдесет секунди, откакто бяха изгубили от поглед Вандърхорст.

В далечината се чу трясък — първо от чупенето на дърво, после от разбиването на стъкло. Беше твърде далеч, за да видят дали има бягащ силует.