Ридли Пиърсън - Изкуството на заблудата

— Но кабината е остъклена, лейтенант. Освен това е добре осветена.

— В такива моменти силата на типове като Вандърхорст се удвоява. Питай Матюс. По време на няколкото секунди, през които влачи тялото към вратата, той е във вихъра си.

— Понякога ме плашиш, лейтенант.

— Не, не аз, Боби. Те те плашат. — Болд й даде знак да се наведе и самият той се смъкна надолу на седалката.

Гейнс се наведе светкавично и хвана дръжката на вратата си.

— Ще го пипнем, когато излиза от банката, ще се притечем на помощ на Големия Мак или какво?

Вандърхорст спря пред банката и огледа района. Погледът му не се задържа задълго нито върху пароструйната почистваща машина в другия край на улицата, нито върху скитника с разтворен калъф на китара, който свиреше по ужасяващ начин „Тази земя е вашата земя“, нито върху високата чернокожа жена, разхождаща една немска овчарка, която всъщност беше член на подразделение К–9.

— Какво става, по дяволите? — попита Гейнс, гледайки в огледалото.

— Просто иска да се увери, че е в безопасност.

— Този кучи син се държи странно, лейтенант.

Болд вдигна портативната радиостанция към устата си:

— До всички подразделения: Ще извършим това точно както го описах в Заседетелната зала.

— Потвърждавам — чу се гласът на Денис Шефър от почистващата машина. Шефър, диспечерът от отдел Специални операции, играеше комбинираната роля на спортен коментатор и капитан на отбора. А това засега оставяше Болд на скамейката.

Лейтенантът пъхна жака на една слушалка в радиостанцията и пъхна другия край в ухото си.

Щом Вандърхорст влезе в банката, Лу и Гейнс отидоха незабавно при кабината с банкоматите и следователят пъхна в устройството на вратата една взета назаем карта. Когато минаха през противопожарния изход, без алармата му да издаде нито звук, той усети необичайна топлина.

Бяха му казали, че на Вандърхорст ще му трябват между три и десет минути да получи и да осребри чека за заплатата си на гишето на касиерката. И че може да бъде сигурен, че човекът от поддръжката ще прекара точно толкова време пред гишето. Макензи, застанал до едно бюро за попълване на чекове, щеше да предупреди диспечера, ако събитията в банката се развиеха по друг начин.

Болд бе поставил един униформен полицай на пост от задната страна на подвижната плоча, която бяха открили в аварийния изход на тунела на автогарата. Беше изпратил други четирима униформени на възможните изходи на уличното ниво, подсказани му от професор Бабкок. По целия периметър беше наредил патрулни коли с радиостанции. За да мине всичко по вода, трябваше да арестуват Вандърхорст в момента, в който влезеше в оградения район. Лу не беше свикнал да се осланя на късмета си, но в случая смяташе да постъпи точно така и Гейнс беше усетила това. Ако положението излезеше извън контрол, ревизионната комисия щеше да постанови, че той е позволил на затруднения от личен характер да повлияят на решенията му, да диктуват действията му, да замъглят преценката му. Щяха да бъдат прави, разбира се, въпреки че Болд щеше да отрече яростно това. Сюзан Хебрингър ръководеше тази операция, а той беше само неин пълномощник. Щом Вандърхорст бъдеше арестуван официално, според статистиката шансовете да открият жертвите му намаляваха драстично. Понякога престъпленията излизаха наяве по време на разпитите. Но при положение, че разполагаха само с косвени улики — квитанция от банкомат и няколко компрометиращи следи от кръв, че нямаше пряка връзка между кабината с банкоматите и Подземието и което беше още по-важно, че нямаше как да докажат, че Вандърхорст знае за достъпа до Подземието, лейтенантът можеше да си представи как той щеше излезе от Обществена безопасност като свободен човек.

Двамата с Гейнс стигнаха задъхани до офисите на втория етаж на банката. Той потропа на една врата с табела „Вход забранен“ и само след миг беше посрещнат от привлекателна млада жена в спретнат сив костюм, зад която се виждаха двама мъже в униформата на охранители, застанали пред редица от пет черно-бели телевизионни монитора, свързани със скрити камери.

Всеки монитор предлагаше разнообразие от гледки към различни райони от банката, в това число фоайето, кабината с банкоматите и коридора, по който току-що бяха минали.

Гейнс попита Болд:

— Да не искаш да ми кажеш, че вече разполагаме със запис на извършените от него отвличания?

— Двайсет и четири часовите ленти се използват наново след седемдесет и два часа — обясни й с разочарован шепот лейтенантът. — Отвличанията са изтрити отдавна.