Ридли Пиърсън - Изкуството на заблудата

Болд отговори:

— Ние наблюдаваме автогарата, както и фериботите, и влаковете, и пропусквателния пункт на северната граница с Канада. Агенциите за коли под наем оттук до Такома разполагат с факс на банковата му сметка. — Последните няколко часа бяха най-натоварените му часове от седмици насам. Но той се чувстваше невероятно добре. — Какво те притеснява, Боби?

— Но защо тук? — попита тя, все още разочарована от него. — Вандърхорст се е обадил, че днес се чувства зле. Това би трябвало да ни подскаже нещо, нали? Той се маха. Губим си времето тук.

Колата на Болд гледаше към подножието на хълма и встрани от разположената на ъгъла сграда, в която се помещаваше банка СийТел. Лейтенантът беше завъртял огледалото за задно виждане и огледалото от страната на шофьора така, че да вижда ъгъла на улицата — в едното гледаше, когато седеше изправен, а в другото — когато се прегърбваше.

Мълчанието на шефа й разтревожи Гейнс.

— Обясни ми тогава какъв е смисълът да наблюдаваме банката?

— Тя затваря за уикенда след десет минути.

— Според моите изчисления това означава, че той се отдалечава с още десет минути от нас.

— Защо убиват хората, Боби?

Тя въздъхна, за да му покаже, че сега не й е до неговите разпити, до неговите поучения. Не след дълго те губеха актуалност.

— От любов и за пари. — Гейнс го каза с глас на ученичка, рецитираща таблицата за умножение. — Заради родината и за отмъщение. — После добави раздразнено: — Заради мириса на кръвта, заради аромата на парфюм, или защото така са им заповядали Бог или кучето им, а те са забравили да изпият таблетките си този ден.

— Просто извадихме късмет — заключи Болд. — Понякога човек има късмет.

— Късмет? — повтори вбесено тя. — Той вече е преполовил пътя до Маями, Вегас или Тихуана. Що за късмет е това?

Радиостанцията на колата и тази в скута на лейтенанта изпращяха едновременно. Мъжки глас каза тихо:

— Имаме повод на радост. Уайлдхорс се изкачва по северното стълбище на автогарата.

— По дяволите, няма начин — измърмори Гейнс. — Уайлдхорс е…?

— Разполагах само с минута, за да измисля прякор.

— Вандърхорст е Уайлдхорс — каза тя.

— Толкова ли е очевидно? — попита той, докато се взираше съсредоточено през предното стъкло на колата.

— Казваш ми, че си разположил на улиците шест патрулки и десет цивилни ченгета, освен нас само защото си разчитал на късмет?

— Първата половина от този късмет е, че открихме онова скривалище вчера, четвъртък. Втората и далеч по-важна половина е, че днес, петък, е ден за изплащане на заплати в СийТел.

— Ден за заплати — прошепна Гейнс, която вече почти боготвореше своя шеф.

— Кой би пропуснал да си вземе заплатата? Той не се е канил да напуска. Когато ми казаха, че сутринта се е обадил, че не се чувства добре, знаех, че пак ще се появи в банката. Искам да кажа, иначе защо ще си прави труда да им се обажда?

— Данните, с които разполагат в банката?

— Всичко е измислено. Няма такъв адрес. Няма такъв телефон. Охранителната фирма ще се пържи: ако са му правили проверка, тя е била повърхностна.

— Типично — каза Боби. — Големият Мак вътре ли е?

— Макензи се преструва на клиент. Трябва да действаме по този начин. Вандърхорст познава обстановката, познава редовния персонал, в това число охранителите и касиерките. Ако сложим при тях още някой, той ще надуши, че нещо не е наред.

— Тогава…

Болд я прекъсна:

— Вдигни глава!

Лу разполагаше със своя собствена представа за облика на Пер Вандърхорст, комбинация от обиколката му в подземието на банката и от снимката на мъжа, с която разполагаше охраната. Нито един от тези два образа не съвпадаше напълно със сухия, върлинест, болнав мъжки силует, който се отразяваше в огледалото.

Гейнс попита:

— Имаме ли вече потвърждение, че двете кредитни карти са били използвани?

Без да изпуска от очи приближаващия се заподозрян, лейтенантът отговори:

— Сега знаем, че нито Хебрингър, нито Рандолф са теглили пари от тези банкомати. Това, което се опитваме да определим, е дали някоя от кредитните им карти е била вкарвана в тях през въпросните два дена.

— И това може да се определи?

— Смята се, че всеки опит за теглене на пари, дори и да е неуспешен, се регистрира от системата.

— Той ги е нападал, преди да са си взели парите — предположи тя.

— Кой би помислил нещо лошо за човек в син работен комбинезон, който носи табелка на охранител на джоба на гърдите си? Той мете стаята. И какво? Те използват картите си, за да влязат, обръщат се към един от банкоматите и получават удар в тила от дръжката на метлата му. Извлича ги през противопожарния изход още преди да са изпаднали напълно в безсъзнание.