Ридли Пиърсън - Изкуството на заблудата

Оперативните работници не бяха успели да установят маршрута, по който заподозряният беше избягал от Подземието, и това беше оставило повече въпроси, отколкото отговори.

— Съпоставихте ли отпечатъците с тези на…

— Феръл Уокър? — прекъсна го Барни. — Чета си имейлите, Лу. Отговорът е да, Матюс е взела няколко пръстови отпечатъци от Уокър. Дори и някога да е бил в онази стая, никога няма да можем да го докажем. Отпечатъците не са негови.

Когато Болд си водеше бележки, Лофгрин се вдъхновяваше, затова понякога лейтенантът драскаше разни завъртулки в бележника си, както правеше и в момента.

Лу каза:

— Както вървят нещата, няма да се изненадам, ако се окаже, че този Уокър е замесен в няколко от неразкритите ни случаи. Колкото повече се занимаваме с него, толкова повече се засилва убеждението ни в това — моето, на Ламоя, дори на Дафни. — Когато един следовател подтикваше лаборантите да работят в определена посока, той го правеше, за да им повлияе и да ускори резултатите, но Болд, който рядко използваше подобни методи, не можеше да бъде сигурен, че Лофгрин изобщо го е чул.

— Няма да си правя труда да те баламосвам, казвам ти, отпечатъците не са негови. А в онези газови бутилки имаше чист кислород, както подозираше. Ти си този, който трябва да открие откъде ги е откраднал.

— Възможно ли е да са част от ацетиленови горелки?

— За заваряване? Абсолютно.

— Като тези по строежите?

— Защо, имаш ли нещо предвид? — попита Барни.

— Хотелският воайор… строежът.

Лофгрин кимна бавно:

— Аха.

Този път драскането на Болд не беше безсмислено; той си записа да провери дали наскоро са получавани доклади за кражба на контейнери с кислород от строежи. Когато нещата в даден случай започнат да се навързват, следователят моментално усеща, че е на прав път. Това понякога го води до почти детинско замайване — всепоглъщаща еуфория, която е една от причините да живее човек; също като чувството, което изпитва маратонецът, когато влезе в темпо и осъзнае, че изморителните тренировки не са били напразни. Великият момент бе в тази лаборатория и лейтенантът реши да го улови.

— Продължавай — насърчи той оплешивяващия мъж.

— Анализирахме космите и власинките. — Лофгрин завъртя ококорените си очи към Болд. — Имай предвид, че това е само предварителен анализ, но открихме седемнайсет черни косъма в един бидон с мръсна вода, в който вероятно вашият човек се е миел. Косми от коса. Освен това прекарахме всички намерени дрехи през стаята за остъргване и събрахме значително количество улики под формата на власинки. Първоначалният оглед на черните косми протече както на макроскопично, така и на микроскопично ниво. Клетъчната им структура показва, че са от азиатец. Броят на хромозомите в обвивката на една от пробите сочи, че косата е на мъж. Въпросният азиатец е пушил трева през последния месец. Това няма да е трудно да се докаже за твоя господин Чен, нали? — Химикалът на лейтенанта се раздвижи. — Помолихме Дикси за сравнителни образци от косата на Чен. Ако сходството между тях е голямо, а аз смятам, че то ще е такова, ще извършим ДНК анализ по новия метод. Той е по-бърз, по-надежден и по-евтин от стария. Ще разполагам с резултатите до утре или най-късно вдругиден.

Болд събра парчетата наум. Изглежда Чен бе имал физически контакт с обитателя на подземното скривалище. А това от своя страна подсказваше очевидното.

— Следи от кръв? — попита той.

— Ти си един нагъл кучи син, знаеш ли? Тестът с фенолфталеин беше положителен. Виж луминола. — Лофгрин му подаде цветна снимка, на която имаше сини петна — местата, на които луминолът бе влязъл в реакция с остатъците от кръв в превърнатото в жилище складово помещение. За да станат видими тези места, беше използвано специално флуоресцентно осветление. Петната приличаха на стъпки.

— Намерени са до вратата, така ли? — попита лейтенантът.

— Осветихме цялата стая, но да, тази снимка е направена близо до вратата. Кръвта е била измита със сапун и вода или може би с нещо малко по-силно. — Барни му показа друга снимка, на която се виждаха петна от луминол по капака на бидон. — Това е въпросният пластмасов бидон с мръсна вода.

Болд каза:

— Той е измил ръцете си от кръвта и по време на този акт са паднали няколко косъма от косата му.

Лофгрин кимна.

— Ако беше жена, щях да те целуна.

— А аз щях да подам оплакване за тормоз. — Тантурестият мъж подаде на лейтенанта още една снимка, този път на работнически комбинезон, заснета също на тъмно, под блясъка на флуоресцентна черна светлина. Безцветните петна, представляващи пръски кръв, приличаха на порой от сълзи.