Ридли Пиърсън - Изкуството на заблудата

Дивият му крясък накара говорителя в кабината за наблюдения да изпращи.

По брадичката му пръсна слюнка. Феръл я избърса с ръкава на ризата си. Понеже не беше отклонил нито за миг погледа си от огледалото, при отдръпването на Ламоя Матюс откри, че гледаше отново в очите му.

Сержантът каза:

— Ако открием вратата без твоята помощ, с теб е свършено.

— Хубав избор на думи, детектив. Кажете му, Дафни.

— Шибан изрод. — Ламоя се приближи отново до мъжа. Наведе се към него и изсъска: — Остави я намира, Уокър. Аз съм този, за когото трябва да се тревожиш.

Като гледаше психоложката, а не сержанта, Феръл каза:

— Ако тя иска да я оставя намира, ще я оставя. Просто е като фасул. И Мери-Ан искаше да я оставя намира и вижте какво й се случи. — Той обърна очи към Ламоя, надвесен над него като издуто от вятъра платно. — Вижте какво й стори Нийл.

— Църквата има врати, които се отварят с шперц. Църквата, в която се намира приютът. Докато разговаряме, целият онзи сектор от Подземието се проверява. — Сержантът повтори: — Ако я открием без твоята помощ…

Феръл го прекъсна:

— С мен е свършено. Схванах това още първия път. — Той разпери ръце. — Хайде, довършете ме, детектив. Поне ме обвинете в нещо. Направете нещо , вместо само да ме дразните, става ли? Попитайте я какво иска. Попитайте я какво ще се случи. Тя знае, детектив. А вие? Мисля, че нямате никаква представа. — Уокър стана от стола си и я посочи. — Но тя има ! Свърши ли всичко, Дафни? А? — Той се обърна към Ламоя. — Сега тя живее с вас. Вие я попитайте.

Сержантът го блъсна обратно на стола му. После се наведе и прошепна в ухото му достатъчно тихо, за да не го запише касетофонът:

— Ако стъпиш отново в жилището ми, Айнщайн, ще ти пробия нова дупка в задника и ще те накарам да изядеш собствените си лайна.

Той се дръпна назад. Уокър беше пребледнял, устните му лъщяха от слюнка, а погледът му бе влажен и убийствен.

— Ще видим.

— Да, ще видим — каза Ламоя.

— Питайте я. Тя знае какво ще се случи.

— Ето с какво разполагаме дотук — каза доктор Барни Лофгрин — тантурест, оплешивяващ мъж с очи, толкова увеличени от дебелите стъкла на очилата му, че когато бе развълнуван, приличаха на половинки от твърдо сварени яйца. Той беше любимец на всички детективи от управлението, затова го наричаха Магу.

Като цивилен директор на криминалната лаборатория, Лофгрин беше работил с Болд цяло десетилетие, осигурявайки техническите елементи на пъзела, така важни за всяко разследване и по-сетнешното съдебно дело. До един арест можеше да доведе донос или свидетелско показание, но до една присъда — уликите, предоставени от криминалната лаборатория. Докато някои детективи използваха своите връзки, информатори и източници, за да възстановят живота на жертвата непосредствено преди смъртта й, Болд разчиташе на физическите улики да му покажат какво се е случило в действителност. Всеки следовател градеше до известна степен разследването си върху тях, но лейтенантът бе изградил на тази основа своя собствена научна система и в процеса на това бе станал не само партньор на Лофгрин, но и негов близък приятел. И двамата горещи почитатели на джаза, те си правеха взаимно услуги срещу редки записи или скъпоценни шедьоври. За всеки от тях изграждането на фонотеката му бе толкова важно, колкото нарастването на индивидуалната му сметка за пенсионно осигуряване. И понеже колекцията на Болд от над десет хиляди касети беше значително по-голяма от тези на Лофгрин и Док Диксън, и тъй като практически той бе този, който най-вече се нуждаеше от услуги, неговият касетофон правеше много по-често записи.

Лофгрин обичаше да говори пред публика. Беше по-подходящ за работа в университет, отколкото в лаборатория.

— Събрахме пълен набор органични отпадъци от сто трийсет и седемте проби, които взехме от онази стая. Можеш да си абсолютно сигурен, че повечето от тях са от един и същи индивид. Скоро ще установим чии са и останалите.

— Изглежда вашият човек не се е стараел да заличава следите от присъствието си — продължи той. — Обитателят на стаята не е предполагал, че ще има посетители. А, да, вкарахме пробите в базата данни на щата и ги разпратихме до международните бази с данни. — Тантурестият мъж изрецитира: — Ако отпечатъците на този тип някога са били снемани, ще узнаем това. — Жълтеникавата му усмивка разкри, че отново бе пропушил. Този факт разтревожи Болд — сърцето на Лофгрин се измъчваше в едно нервно, съсипано тяло.