Джон Вердън - Питър Пан трябва да умре

– Името, което присъства и на двете места, е Петрос Паникос.

– Значи търсим наемен убиец грък?

– Наемен убиец, със сигурност. С гръцко име – това е сигурно. Но името си е просто име. Интерпол твърди, че не съществува издаден паспорт с такова име в никоя страна. Изглежда, че се подвизава и с други имена, но под името Паникос има досие с доста вълнуваща информация.

– Колко вълнуваща? Какво знаят за него със сигурност?

– Добър въпрос. Моят човек ми каза, че в досието има много неща, но информацията е смесена – има факти, има препредадени слухове от други хора, има и истории от подземния свят, които може да са верни, но може и да са чиста измишльотина.

– В теб ли е тази очарователна смесица в момента?

– Имам само оскъдна информация – нещата, които успя да си спомни моят човек, без да изтегля целия документ, което обеща да направи възможно най-скоро. Между другото, на теб може и да не ти се пикае, Шерлок, но аз отивам. Почакай така.

Съдейки по звуковите ефекти, Хардуик не само бе взел телефона в тоалетната, но и го бе пуснал на високоговорител. Понякога Гърни се изумяваше, че този човек е успял да оцелее толкова дълго в сухарската среда на нюйоркската щатска полиция. Хардуик наистина беше изумително сложна смес от противоречиви характеристики. Острият ум и силните детективски инстинкти бяха прикрити зад неспирното желание да обижда. Проблемната му кариера в полицията се бе провалила – както много бракове – заради несъвместими различия и взаимна липса на уважение. Той беше отявлен иконоборец в институция, която почиташе конформизма и йерархията. И сега този забележителен индивид с дразнещ характер настървено се бе заел да отмъсти на организацията, която се беше „развела“ с него.

Докато мисълта му се луташе из тези територии, Гърни изведнъж установи, че се е зазяпал през източния прозорец към първите сивкави намеци за зората, надигащи се иззад гребена на далечния планински хребет. Последните звукови ефекти от телефона предполагаха, че Хардуик вече е напуснал тоалетната и сега разлиства листове хартия.

Гърни натисна копчето на високоговорителя, постави го на бюрото и се облегна назад в стола. Клепачите му натежаваха заради малкото сън и той с удоволствие притвори очи. Мислите му се понесоха свободно и за няколко мига се почувства блажено отпуснат, почти като под упойка. Кратката отмора беше прекъсната от гласа на Хардуик, звучащ още по-грубо през евтиния микрофон на телефона.

– Върнах се! Нищо не пречиства ума и не освобождава душата така, както едно хубаво изпикаване. Ей, майсторе, още ли си сред живите?

– Така мисля.

– Добре, ето какво имам: Петрос Паникос. Известен и като Питър Пан. Известен и като Магьосника. Познат и под други имена, които обаче не знаем. Притежава поне един паспорт с име, различно от Паникос. Измъква се. Никога не е арестуван, никога не е задържан – поне не и под името Паникос. Най-важното, той е свободен наемник, и то доста странен. Готов е на всичко срещу определена цена – над сто хиляди за удар, плюс разходите. Можеш да се свържеш с него само чрез шепа хора, които знаят как да го открият.

– Сто хиляди като минимум определено го поставят сред доста високоплатените наемни убийци.

– Е, дребният човечец е нещо като знаменитост сред тях. Освен това...

Гърни го прекъсна:

– Дребният човечец? Колко дребен?

– Предполага се, че е около метър и петдесет, може би метър петдесет и осем най-много.

– Колкото доставчика на цветя от „Цветята на Флорънс“ на записа от „Емерлинг Оукс“?

– Да, колкото него.

– Добре. Продължавай.

– Предпочита 22-ри калибър във всякакви форми и размери. Но би използвал всичко, което е подходящо за работата, всичко – от нож до бомба. Може би има връзки с руски дилъри на оръжия и експлозиви. Може би има връзки с руската мафия в Бруклин. Може да е замесен в поредица експлозии на коли, жертва на които са станали прокурор и екипът му в Сърбия. Да, има много „може би“. Между другото, куршумите в стената на къщата ми бяха 35-и калибър – много по-подходящ избор за прекъсване на тока, отколкото 22-ри – така че явно той наистина е доста адаптивен. Ако допуснем, разбира се, че е един и същи човек. Но проблемът с адаптивността е точно това – че няма последователност в метода му на действие при отделните удари. Интерпол смята, че Паникос, или каквото и да е името му, може да е отговорен за над петдесет убийства през последните десет-петнайсет години. Но това мнение се основава само на слухове от подземния свят, затворнически разговори... такива простотии.