Джон Вердън - Питър Пан трябва да умре

– Което означава – каза Гърни, най-вече на себе си, – че имотите на компанията струват поне толкова, щом Джона е прекратил набирането на средства.

– Е, какво мислиш, татко? – попита заговорнически Кайл. – Петдесет милиона са доста добър мотив за убийство, нали?

– По-добър от много други. Твоят познат каза ли нещо друго за Спалтър?

– Само това, че бил много умен, много амбициозен, но това не е нищо специално, повечето са такива.

– Добре, благодаря ти. Беше ми много полезно.

– Наистина ли?

– Абсолютно. Колкото повече знам, толкова по-добре работи мозъкът ми. И без теб нямаше как да стигна до тази информация. Така че – благодаря ти отново.

– Радвам се, че помогнах. Между другото, смяташ ли да ходиш на Летния планински панаир?

– Аз ли? Не. Но Мадлин ще бъде там. Помага на свои приятели, които имат ферма в Бък Ридж. Гледат алпаки и всяка година ги водят на панаира и... не знам, карат ги да участват в някакви събития, предполагам...

– Не звучиш особено въодушевено.

– Да, може и така да се каже.

– Искаш да кажеш, че не си впечатлен от най-големия фермерски панаир на Северозапада? Теглене на трактор, дерби с разбиване на коли, скулптури от масло, захарен памук, състезание за най-красиво прасе, подстригване на овце, правене на сирене, кънтри музика, карнавални шествия, сини панделки като награда за най-голямата тиква – как може да не си впечатлен от това?

– Трудно ми е, но някак успявам да контролирам ентусиазма си.

След края на разговора с Кайл Гърни остана на бюрото известно време, обмисляйки икономическите факти по делото „Спалтър“. Чудеше се и за значението на този прочут цитат „Неведоми са пътищата на чудесата Божии“. Извади дебелата папка с досието по случая от чекмеджето на бюрото и се зарови в него, докато не попадна на показалеца с имената и адресите на основните фигури в делото. В колонката „Дж. Спалтър“ имаше два имейл адреса – един в Гугъл, а другият – свързан с домейна на Киберкатедралата. Имаше и физически адрес във Флорида с бележка, че е за правни и данъчни цели – това беше мястото, където бяха регистрирани и караваната на Джона и самата Киберкатедрала, но ставаше ясно, че човекът не живееше там. В допълнителна бележка пишеше: „Пощенската служба има указания да препраща пощата до различни пощенски кутии“. Очевидно Джона беше на път през повечето време, може би дори през цялото време.

Гърни изпрати съобщение и до двата адреса, в което казваше, че присъдата на Кей вероятно ще бъде отменена и че той спешно се нуждае от помощта на Джона във връзка с новопоявили се доказателства.

1Високорискови инвестиции в нови предприятия, при които инвеститорите обикновено се ангажират по-активно с финансирания проект и имат дялово участие. – б. пр.

Тази нощ заспа по-трудно от обикновено. Причината беше упоритото раздразнение, че се опитва да провежда разследване, без да разполага с нужния за това апарат, който му бе подръка в нюйоркската полиция. Положението се утежняваше от факта, че Хардуик също бе загубил достъп до досиетата на щатската полиция, информационните системи и до другите канали за разследване. Когато си външен човек, си зависим от помощта на вътрешните хора, които са готови да рискуват. Последният опит на Хардуик беше доказателство, че този риск е значителен.

В настоящата ситуация прекалено много неща зависеха не само от Ести, чиято отдаденост на случая му се струваше неоспорима, но и от желанието на нейните контакти да помогнат, и то дискретно. По същия начин много неща зависеха и от контактите на Хардуик и от това какво би могло да е тяхното отношение към него и към мотивите му. Щеше да е неподходящо да прилагат какъвто и било натиск върху тези „помощници“, защото всъщност никой от тях не беше задължен да им помага.

Гърни мразеше да е в подобно положение – да му се налага да разчита на непредвидимата щедрост на другите, надявайки се някоя критично важна информация да пристигне от източници, които са извън неговия контрол.

Обаждането дойде точно преди пет часа сутринта – само два часа след като измъчващите го мисли бяха поотслабили хватката си и той се бе унесъл в полудрямката на изтощението.

Опипвайки в мрака, бутна празна стъклена чаша, с което предизвика измърморен протест от Мадлин, но най-накрая напипа телефона си на нощната масичка. Когато видя името на Хардуик на екрана, бързо отиде в кабинета.

– Да?