Джон Вердън - Питър Пан трябва да умре

Гърни потрепна вътрешно от видението и се опита да се фокусира върху Мадлин.

Тя му предложи да полегне на болничното легло. Предложи да му направи масаж на раменете и гърба.

Той се съгласи и скоро се унесе, отдавайки се на усещането от допира на топлите й нежни ръце. Гласът й, благ и успокояващ, бе единствената друга реалност, която осъзнаваше. В това пространство, между изтощението и съня, имаше друго място – на дълбоко освобождаване, простота и яснота, сред които често откриваше онзи покой, който не можеше да постигне никъде другаде. Сигурно пристрастените към хероин изпитваха нещо подобно, помисли си той – същия внезапен прилив на чист, непроницаем за външни влияния покой.

Обикновено това бе състояние на изолация от всички сетивни стимули и му носеше благословената неспособност да каже къде свършва тялото му и къде започва останалият свят. Но тази вечер беше различно.

Тази вечер звукът от гласа на Мадлин и достигащата до тялото му топлина на ръцете й проникваха в пашкула.

Тя говореше за обиколка по крайбрежието на Корнуол, за склоновете на зелените полета, за каменните стени, за скалите, извисяващи се над морето...

За каране на каяк в тюркоазено езеро в Канада..

За разходки с велосипеди из долините на Кетскил...

За бране на боровинки...

За строене на къщички за синия дрозд по границата на високото пасбище...

За пътека през земите на шотландска високопланинска ферма...

Гласът й беше нежен и топъл като допира на дланите й върху раменете му.

Виждаше я на велосипед, с белите й кецове, жълти чорапи и яркорозови шорти, с лавандуловосиньото яке, блещукащо на слънцето.

Слънцето се разпръсна в голям кръг от светлини. Въртящо се колело от светлини.

Усмивката й бе усмивката на Малкълм Кларет. Гласът й беше неговият глас.

В живота няма нищо по-важно от любовта. Нищо, освен любовта.

1 Федерален закон на САЩ, приет след атентатите от 11 септември 2001 г., чиято основна официална цел е да възпира и наказва терористите в САЩ и по света. Законът често е критикуван, че дава изключителни правомощия на правителството на САЩ за противоконституционно упражняване на власт над гражданите. – б. р.

Поредицата за Дейв Гърни продължава да разчита изключително на съществените напътствия и подкрепа на най-добрия агент на света – Моли Фридрих, както и на забележителните й сътруднички Луси Карсън и Никол Льофевър, които направиха толкова много, за да осигурят на книгите международен успех. Отново съм задължен и на страхотния си редактор Рик Хоргън, чиито вдъхновяващи коментари и предложения правят всичко, което пиша, много по-добро. И накрая, специално „благодаря“ на моя добър приятел Портър Киркууд, задето отдели време да прочете ранния вариант на този роман и ми посочи откровено някои принципни правни проблеми в сюжета. На него дължа това, което съм написал вярно. Всички грешки, които може да са се промъкнали в книгата, са изцяло мои.