Джон Вердън - Питър Пан трябва да умре

Карл не би бил прострелян, ако е паднал пред Алиса, но е можело лесно да бъде уцелен от куршум, предназначен за Джона, ако се е спънал на земята пред него. Този сценарий обясняваше несъответствието, което притесняваше Гърни от самото начало: как е могъл Карл да измине два-три метра, след като куршумът е унищожил моторнодвигателния център на мозъка му? Простият отговор е – не е могъл. И накрая абсурдният резултат – Магьосника прострелва грешния човек, поставяйки се в ситуация, в която би могъл да стане за присмех в кръговете, сред които репутацията му на съвършен убиец е най-важното нещо. Което, от своя страна, обясняваше смъртоносните му опити на всяка цена да запази в тайна този унищожителен факт.

Следващият въпрос идваше съвсем естествено.

Кайл го зададе нервно.

– Ако Джона е бил истинската мишена, кой е наел Паникос?

От простичката перспектива cui bono , тоест кой би се облагодетелствал най-много от смъртта му, на Гърни му се струваше, че отговорът е очевиден. Смъртта на Джона би била от полза само за един човек. Всъщност от много голяма полза.

Израженията на лицата на присъстващите в стаята показваха, че никой няма съмнение за отговора.

– Подло мазно лайно – измърмори Хардуик.

– О, боже! – Мадлин изглеждаше така, сякаш вярата й в доброто у човека бе претърпяла съкрушителен удар.

Всички се взираха един в друг, като че ли се чудеха можеше ли да има и друга възможност.

Но изглежда нямаше спасение от гнусната истина.

Човекът, поръчал покушението, жертва на което бе станал Карл Спалтър, беше самият Карл Спалтър. В усилията да се отърве от брат си, той бе предизвикал собствената си гибел – бавна смърт, с пълното съзнание, че всичко е по негова вина.

Беше едновременно потресаващо и абсурдно.

Но случилото се притежаваше и страховита, неоспоримо удовлетворяваща симетрия.

Кармата бе отмъстителна кучка.

И даваше убедително обяснение за изпълнения с ужас и отчаяние поглед на лицето на умиращия в съдебната зала мъж – мъж, който вече бе попаднал в ада.

През следващия четвърт час разговорът лъкатушеше между мрачните наблюдения за братоубийството и усилията да се справят с практическите затруднения на ситуацията, в която се бяха озовали.

Както Хардуик бавно, но решително заяви:

– Като оставим настрана трагичните простотии на нашите Каин и Авел, трябва да се огледаме и да видим какво е нашето положение. Задава се гигантска какофония, в която ще се набъркат купища полицейски и съдебни организации, и повярвайте ми, всеки участник ще иска да бъде този, който преебава другите, а не този, който е преебан.

Гърни кимна в съгласие.

– Откъде да започнем?

Преди Хардуик да отговори, на вратата се появи Ести – запъхтяна и с изражение, което за секунди премина през уплаха, облекчение и накрая любопитство.

– Ей, прасковке! – дрезгавият шепот на Хардуик бе придружен с нежна усмивка. – Как успя да дойдеш в целия този ад?

Тя не обърна внимание на въпроса му, просто се спусна към него, седна отстрани на леглото и стисна ръката му.

– Как си?

Той я изгледа лукаво.

– Няма проблем. Куршумът само се плъзна през мен. Мина през тялото и отмина, без да засегне някоя важна част.

– Добре! – възкликна Ести, едновременно нервна и щастлива.

– Е, кажи ми. Как се измъкна?

– Не съм се измъкнала – не и официално, просто направих лека отбивка на път към назначението си за контрол на трафика. Можеш ли да повярваш – има повече идиоти, които са се втурнали към района, отколкото такива, които го напускат. Любители на бедствия, зяпачи и кретени!

– Значи разпределят следователи да контролират движението?

– Разпределят всеки навсякъде. Няма да повярваш какъв хаос е навън. И се носят купища слухове. – Погледна многозначително към Гърни, който седеше в края на леглото. – Говори се за някакъв луд наемен убиец, който взривил всичко. Говори се за детектив от Ню Йорк, който прострелял хлапе. Или може би е убил наемния убиец. Или някакъв неидентифициран дребосък. – Погледна отново към Хардуик. – Един от заместник-шерифите ми каза, че дребосъкът бил Паникос и че той те е прострелял – и някак го е направил, след като вече е бил мъртъв. Разбирате ли какво имам предвид? Всички говорят, но нищо не звучи смислено. И на всичкото отгоре има правни спорове между хората от шерифството в окръга, местните, щатските служби, може би скоро ще додрапат и до федералните. А и защо не? Колкото повече, толкова по-голяма веселба, нали? И всичко това става, докато някакви откачени хора се блъскат на паркинга и всеки се опитва да излезе първи. А още по-откачени задници се опитват да влязат, сигурно за да снимат и да си качат снимките във Фейсбук. Така че, казвайте – какво става тук? – Погледна отново към Хардуик и към Гърни и после обратно. – Вие сте били там, момчета. Каква е тази работа с хлапето? Кой го простреля? И то ли простреля теб? Какво, по дяволите, изобщо правехте там?