Джон Вердън - Питър Пан трябва да умре

След като се измъкна от временното задръстване, Гърни подкара възможно най-бързо, после ускори още. През по-голямата част от пътя скоростомерът подскачаше между осемдесет и сто и шейсет километра и стигнаха до спешното отделение на Купърстаун за четиридесет и пет минути. Бясната комбинация от високата скорост, агресивния подход на Гърни към завоите и едва приглушеното ръмжене на голямата кола не даваха голяма възможност за разговори по пътя – независимо колко спешни и неотложни бяха въпросите, на които трябваше да си отговорят.

Два часа по-късно ситуацията бе напълно различна.

Хардуик беше прегледан, сканиран, набучен с игли, зашит, превързан, беше му прелята кръв, бяха го сложили на системи, от които му вливаха антибиотици, обезболяващи и електролити, и го бяха настанили в една от болничните стаи за по-нататъшно наблюдение. Кайл пристигна неочаквано и се присъедини към Гърни и Мадлин. Тримата седяха на столове край леглото на Хардуик.

Кайл информира всички за станалото от пристигането на полицията в къщата до отнасянето на тялото на Клемпър и рязкото прекратяване на първоначалното разследване, когато всички полицаи и медици в радиус от осемдесет километра били извикани по спешност на панаира. Ченгетата тръгнали, оставяйки голям район около къщата, ограден с жълта лента като местопрестъпление.

Чувайки достатъчно от разменените между полицаите реплики, Кайл сменил спуканата гума и се запътил към панаира. Тогава обаче проверил обажданията на телефона си и чул съобщението на Гърни за болницата в Купърстаун. Когато той свърши с разказа, Мадлин нервно се засмя.

– Предполагам, си решил, че щом някакъв луд взривява панаира, баща ти непременно ще е там, нали?

Кайл се завъртя неловко, погледна към Гърни и не каза нищо. Мадлин се усмихна и сви рамене.

– И аз бих предположила същото.

После с измамно спокоен тон зададе въпрос, който привидно не беше насочен към никого.

– Първо беше Лекс Бинчър. После Хорас. След това Мик Клемпър. Кой е трябвало да бъде следващият?

Кайл отново погледна към баща си.

Хардуик лежеше по гръб на купчина възглавници, почиваше си, но беше буден. Накрая Гърни предложи отговор – толкова уклончив, че едва ли можеше да бъде наречен истински отговор.

– Е, главното, основното, единственото нещо, което е от значение, е, че всичко вече свърши.

Сега всички се взираха в него – Кайл с любопитство, Хардуик – скептично, а Мадлин – смаяно.

Хардуик проговори бавно – като че ли бързото говорене му причиняваше болка.

– Сигурно се шегуваш.

– Всъщност не. Схемата най-после е разкрита – каза Гърни. – Клиентката ти Кей ще спечели обжалването си. Стрелецът е мъртъв. Опасността е неутрализирана. Случаят е приключен.

– Приключен? Забрави ли за трупа на ливадата ти? И че няма доказателство, че дребосъкът, когото простреля, наистина е Питър Пан? И че онези промоанонси по РАМ ТВ, в които обещаваше сензационни разкрития по случая „Спалтър“р ще накарат всяко замесено в историята ченге да тръгне след теб?

Гърни се усмихна.

– Казах, че случаят е приключен. Ще отнеме малко време, преди усложненията и конфликтите да бъдат решени. Негодуванието ще заглъхне. Обвиненията ще бъдат забравени. Ще е нужно време да се приемат новите факти. Но в този момент прекалено голяма част от истината вече е излязла наяве, за да бъде прикрита отново.

Мадлин го гледаше изпитателно.

– Да не казваш, че си приключил с убийството на Спалтър?

– Точно това казвам.

– Изоставяш го?

– Да.

– Просто така?

– Просто така.

– Не разбирам.

– Какво не разбираш?

– Никога не зарязваш пъзел, преди да наредиш и последното парченце.

– Точно така.

– Но сега го правиш?

– Не, не го правя. Напротив.

– Искаш да кажеш, че си приключил, защото си разрешил загадката? Знаеш кой е наел Питър Пан да убие Карл Спалтър?

– Всъщност никой не го е наемал да убива Карл.

– Какво, за бога, искаш да кажеш?

– Карл не е трябвало да бъде убит. Целият този случай е комедия – или трагедия – от грешки от самото начало. Ще бъде страхотен пример за обучение. Главата, посветена на случая в учебниците, ще се нарича „Фатални последствия от приемането на логични предположения“.

Кайл се приведе напред.

– Карл не е трябвало да бъде убит? Как го разбра?

– Като си блъсках главата във всички други парченца от случая, които нямаха смисъл, ако Карл е в основата на всичко. Представеният от обвинението сценарий, в който жена разстрелва съпруга си, се разпадна още от самото начало, когато се вгледах отблизо. Изглеждаше много по-вероятно Кей или някой друг да е наел професионалист за покушението срещу Карл. Но дори в този сценарий имаше несъответствия – като това откъде е дошъл изстрелът, принципната сложност на целия план и странният избор скъп и неконтролируем убиец като Питър Пан да бъде нает за удар, който би трябвало да бъде съвсем стандартна поръчка. Просто не пасваше. А и онези стари случаи постоянно изникваха в ума ми. Стрелбата между складовете и взривената кола.