Джон Вердън - Питър Пан трябва да умре

Кайл го погледна смаяно.

– Тези случаи свързани ли са с убийството на Карл?

– Пряко не. Но и в двата имаше погрешни предположения за времето и последователността на събитията. Може би съм усещал, че същите предположения може да са проблем и в случая „Спалтър“.

– Какви предположения?

– В случая с дилъра има две големи – че куршумът, изстрелян от полицая, е уцелил заподозрения и го е убил и че полицаят е излъгал за това, че дилърът е бил с лице по време на стрелбата. И двете предположения са били напълно логични. Но и двете са били погрешни. Накрая се оказва, че убийството е станало, преди полицаят да се появи на сцената. И той е казвал истината. При колата предположението било, че е избухнала, защото шофьорът е загубил контрол върху нея и е подкарал към клисурата. Всъщност той е изгубил контрол и е подкарал към клисурата, защото колата е избухнала.

Кайл кимна замислено.

Хардуик се намръщи с една от обичайните си гримаси.

– И какво общо има това с Карл?

– Всичко – последователност, пасване на времето, предположения.

– Какво ще кажеш да обясниш всичко на простичък език за селянче като мен?

– Всички са предположили, че Карл се е препънал и е паднал, защото е бил прострелян. Но нека предположим, че е бил прострелян, защото се е препънал и е паднал.

Хардуик мигна, по погледа му личеше, че бързо премисля новите възможности.

– Имаш предвид, че се е препънал и е паднал пред първоначалната жертва?

Мадлин не изглеждаше убедена.

– Не е ли малко прекалено? Да е бил прострелян случайно, защото се е спънал пред човека, който е бил истинската цел?

– Но всички са видели да става точно това, после обаче са променили мнението си, защото умовете им веднага са свързали точките по по-удобен начин.

Кайл изглеждаше объркан.

– Какво имаш предвид, като казваш „Всички са видели точно това“?

– Всички на погребението, които са били разпитани, са твърдели, че са видели как Карл се препъва – може би се спъва в нещо или изкълчва глезен – и губи равновесие. Малко по-късно, когато е открит куршумът в челото му, всички автоматично приели, че куршумът е причината, и променили първоначалните си възприятия. Всъщност умовете им несъзнателно са оценили вероятността на двете последователности и са отдали предпочитания на тази, която обикновено би имала по-голям шанс.

– Не се ли предполага мозъците ни да правят точно това?

– Абсолютно. Проблемът е, че след като приемем една определена последователност – в този случай „прострелян е, спъва се и пада“, вместо другата – „препъва се, прострелян е и пада“, сме склонни да пренебрегнем и да забравим за втората. Нашата нова версия става единствената версия. Умът ни е устроен така – да разрешава двусмислието и да продължава напред. На практика това често означава, че прескачаме от едно логично предположение към предполагаемата истина, без да поглеждаме назад. Разбира се, ако логичното предположение се окаже погрешно, всичко, изградено върху него, се оказва пълна безсмислица и в крайна сметка сценарият рухва.

Мадлин бе свила устни в нетърпеливата гримаса, с която обикновено посрещаше психологическите опити на Гърни да теоретизира.

– Тогава по кого се е целил Паникос, когато Карл се е озовал на пътя му?

– Отговорът на въпроса е лесен. Трябва да е човекът, чиято роля на жертва прави всички други особености в този случай логични.

Кайл се втренчи в баща си.

– Вече знаеш кой е, нали?

– Имам кандидат, който удовлетворява критериите ми, но това на значи, че съм прав.

Мадлин се намеси.

– Постоянно те чувам да говориш за едно нещо – за странността, която те тревожи най-много – намесата на Питър Пан, който се предполага, че поема само изключително трудни поръчки. Така че има два въпроса. Първо: „Кой от присъстващите на погребението на Мери Спалтър е бил най-труден за убиване?“. И второ: „Дали Карл е паднал пред този човек, когато се е запътвал към подиума?“.

Хардуик отговори и звучеше напълно убеден, въпреки че речта му бе донякъде замазана от лекарствата.

– Отговорът на първия въпрос е Джона. Отговорът на втория е „да“.

Гърни бе стигнал до това заключение преди почти четири часа на алеята до виенското колело, но беше успокоително да види, че и други умове стигаха до същия извод. Ако Джона се приемеше за първоначалната мишена, всички усукани частички на случая се изправяха и се напасваха идеално. Физическото откриване на Джона лесно пасваше някъде по скалата между „трудно“ и „невъзможно“, което го правеше съвършеното предизвикателство за Паникос. Всъщност погребението на майка му може би е било единственото събитие, на което е имало гаранция, че той ще присъства физически – в предвидимо време, на предвидимо място – и това е била причината Паникос да я убие. Позицията на седналия на стол пред гроба Джона обясняваше проблема с директната видимост от апартамента на Акстън авеню.