Джон Вердън - Питър Пан трябва да умре

Клемпър седна в далечния край на пейката, на няколко стъпки от Гърни. Не каза нищо, просто отвори малкото куфарче, което носеше в скута си, вдигна капака така, че да не се вижда какво има вътре, и започна да намества нещо. Гърни предположи, че е скенер – вероятно мултифункционално устройство, от онези, които улавят присъствието на всяко записващо или предаващо съоръжение.

След около минута Клемпър затвори куфарчето. Бързо огледа фоайето във всички посоки, после заговори с грубо и през зъби, все още втренчил поглед в пода.

– Е, каква игра играеш, по дяволите?

Грубостта на мъжа като че ли беше щит, зад който прикриваше опънатите си до скъсване нерви, а масивната му физика не беше нищо друго от допълнителен багаж – товар, който бе причина за лъскавата пот по лицето му. Но щеше да е грешка да го подцени и да го сметне за безвреден.

– Можеш да направиш нещо за мен и аз мога да направя нещо за теб – каза Гърни.

Клемпър вдигна поглед от пода и изсумтя леко, подхилвайки се, сякаш разпознаваше стар полицейски трик от воденето на разпити.

Младата жена на вратата на магазина за спортни стоки все още се мръщеше на телефона си.

– Как е Алиса? – попита Гърни небрежно, като знаеше, че поема риск с изиграването на тази карта толкова рано.

Клемпър го стрелна с кос поглед.

– Какво?

– Заподозряната, с която си имал връзка, каквато не би трябвало да имаш. – Млъкна. – Все още ли сте приятели?

– Какви са тези простотии? – попита Клемпър, но по тона му личеше, че се е изнервил.

– Простотии, които могат да ти струват доста скъпо.

Клемпър поклати глава – убедителен жест от типа „Не разбирам“.

Гърни продължи:

– Изумително е какви неща се записват в днешно време. Може да бъде много неловко. Но понякога човек има късмет и шанс да ограничи щетите. Ето за това искам да говоря с теб – за контрола на щетите.

– Не разбирам нищо от това, което дуднеш.

Отрицанието беше решително и гръмко, вероятно предназначено за микрофона, който скенерът му може и де пропуснал.

– Искам само да споделя с теб новото развитие по обжалването на Кей Спалтър – каза небрежно и спокойно Гърни. – Първо, имаме достатъчно доказателства за... нека ги наречем „пропуски“... в първоначалното разследване, за да гарантираме отмяна на присъдата й. Второ, в момента се намираме на кръстопът – в смисъл че имаме избор как точно да представим тези пропуски в апелативния съд. Например свидетелят на процеса, който е заявил, че Кей се е намирала на мястото на стрелбата, навярно е бил принуден да лъжесвидетелства. От друга страна, може да се окаже, че е допуснал невинна грешка, както често се случва с очевидците. Мошеникът, който е потвърдил, че Кей се е опитала да го наеме да убие мъжа й, може да е бил принуден да го направи... Или може да си е съчинил сам тази история, както често правят хората в неговото положение. На любовника на Кей може би му е казано, че единственият начин да избегне обвинение и да не бъде заподозрян, е да направи така, че Кей да стане главната заподозряна. Но е възможно и сам да е стигнал до това заключение. Главният следовател по делото може да е скрил съществен за случая видеозапис и да е пренебрегнал всички други версии по време на разследването заради неподходящата си връзка с дъщерята на жертвата.... Или пък просто е поел прекалено рано в погрешната посока, както често правят детективите.

Клемпър отново се бе загледал в пода.

– Това са хипотетечни безсмислици.

– Работата е там, Мик, че всеки пропуск в разследването може да бъде описан или с невинни термини, или като престъпно деяние – поне докато някои категорични доказателства за тази неподходяща връзка с потенциална заподозряна не се озоват в погрешни ръце.

– Пак казвам – хипотетични лайна.

– Добре. Хипотетично, нека да кажем, че разполагам с категорично доказателство за тези неуместни отношения – в много убедителна дигитална форма. И че искам нещо в замяна, за да го запазя за себе си.

– И защо говориш с мен?

– Защото на карта са заложени твоята кариера, твоята пенсия и твоята свобода.

– Какво, по дяволите, искаш да кажеш?

– Искам записа от охранителната камера в магазина за електроника на Акстън авеню.

– Наистина нямам представа какви ги дрънкаш.

– Ако получа липсващия запис по пощата от анонимен изпращач, вероятно ще съм склонен да изключа от процеса на обжалването някои доказателства, които биха могли да бъдат фатални за нечия кариера. Освен това сигурно ще предпочета да забавя за неопределено време изпращането на въпросната вещ до главния следовател на нюйоркската полиция. Това е хипотетична сделка. Просто джентълменско споразумение, основаващо се на взаимно доверие.