Джон Вердън - Питър Пан трябва да умре

Клемпър се разсмя или пък беше изръмжаване, придружено с неволно свиване на раменете.

– Пълни глупости. Звучиш като някакъв смахнат психопат. – Погледна към Гърни, но не направи контакт с очи. – Измислици и глупости. Нищо повече от измислици и пълни глупости.

Надигна се рязко, заклати се нестабилно и се насочи към най-близкия изход.

Тръгна си заедно с острия аромат на алкохол и пот, които се носеха след него.

Пътуването на Гърни обратно към къщи беше изнервящо. Отдаде напрежението на емоционалния срив, който настъпва винаги след като човек приключи с драматична среща, за която преди това е събрал всичките си сили.

Докато поемаше по последната отсечка от пътя, водеща към плевнята, внезапно му хрумна, че може да има и друга причина – несигурността на собствените му предположения не само за Клемпър, но и за целия случай. Ако провалът на Клемпър се дължи на самовнушението му за виновността на Кей, възможно ли е самовнушението на Гърни за невинността й да стане причина за неговия провал? Възможно ли и той, и Клемпър да са еднакво слепи за някои по-сложни сценарии, които включват Кей по начини, които не бяха хрумнали на нито единия от тях?

И каква беше ролята на пиенето на Клемпър? Дали беше пил по-рано през деня, докато е бил на работа? Или беше взел бутилка за няколко бързи глътки на път към „Ривърсайд“? И двете възможности предполагаха, че няма трезва преценка, че е подложен на голям стрес и сериозно злоупотребява с алкохола. Всеки от тези проблеми беше вероятна причина този мъж да се превърне в непредсказуема, още по-избухлива и опасна част от пъзела.

Първото, което Гърни забеляза, когато заобиколи плевнята, бе, че колата на Мадлин не е на обичайното си място до къщата, което извика някакъв смътен спомен, че тази вечер е една от срещите на някой от бордовете, в които членуваше, но не беше сигурен точно на кой.

Влезе в кухнята и изпита моментално облекчение от отсъствието й – освобождаваше го от необходимостта да реши на момента какво точно да й разкрие от срещата с Клемпър. Освен това му даваше време необезпокоявано да се опита да подреди парчетата от дългия ден.

Беше се насочил към кабинета, за да се въоръжи с бележник и химикалка, когато телефонът му звънна. Извади го от джоба си и провери кой го търси. Беше Кайл.

– Здрасти, татко! Надявам се, че не прекъсвам нещо.

– Нищо, което да не може да почака. Какво става?

– Позвъних тук-там, поразпитах за Джона Спалтър и Киберкатедралата. Никой от контактите ми не знаеше нищо, само един смяташе, че името му звучи познато, нещо уж ставало с нея, но нямаше по-конкретна информация. Щях да ти пращам имейл с текст от типа: „Съжалявам, нищо не падна от клона“. Но после един от познатите ми звънна. Каза, че е поразпитал и е открил свой приятел, който се занимавал с търсенето на венчър капитал 1за Джона Спалтър, като целта на това финансиране било разрастването на катедралата на Спалтър.

– Какво разрастване?

– Не знаеше нищо повече, освен че наистина щяло да струва купища пари.

– Интересно.

– Истински интересната част е, че Спалтър е прекратил търсенето на капиталови инвестиции в деня след смъртта на брат си. Позвънил на човека, с когото работел по това, завел го на обяд, сложил край на всичко...

Гърни го прекъсна:

– Това не ме изненадва. Семейната компания е била организирана от баща им така, че делът на Карл от „Недвижими имоти Спалтър“ е преминал директно към Джона – напълно отделно и независимо от другото състояние на Карл, чиято съдба е уточнена в завещанието му. Така че Джона е знаел, че съвсем скоро ще се сдобие с доста голямо състояние и ще бъде напълно свободен да ипотекира имотите, които пожелае.

И следователно вече не му е било нужно да търси капитал за разрастването на проекта си.

– Не ме остави да стигна до истински интересната част.

– О? Съжалявам. Казвай!

– Джона Спалтър се появил на обяда полупиян, после се напил съвсем. И постоянно цитирал онази фраза: „Неведоми са пътищата на чудесата Божии“. И според онзи тип не спирал да го повтаря и се смеел, сякаш го намирал за изключително забавно. Доста странно ми се струва.

Гърни мълча известно време, опитвайки се да си представи сцената.

– Каза, че разрастването на Катедралата ще струва много. Имаш ли идея колко?

– Проучването на капитала трябвало да бъде най-малко за петдесет милиона. Онзи тип, който Джона наел, е известен с това, че не се занимава с по-малки сделки.