Джон Вердън - Питър Пан трябва да умре

– Може би смяташ, че е прекалено раничко за обаждане, но в Турция е седем часа по-късно. Направо е обед, за да сме по-точни. Сигурно е горещо – като прясно парещо лайно.

– Страхотни новини, Джак. Благодаря, че ме информира.

– Контактът ми в Анкара ме събуди. Затова реших аз да събудя теб. Време е фермерът Дейв да пръсне малко царевични зърна за кокошките. Всъщност май е трябвало да го направиш още преди час, мързеливи негоднико.

Гърни беше свикнал с необичайния подход на Хардуик към професионалните разговори и принципно пренебрегваше типичната му грубост.

– Твоят приятел от Анкара е връзката ти в Интерпол, нали?

– Така поне твърди той.

– И какво е открил?

– Разни дреболии. Но пък ние ще вземем всичко, което ни дава. Прави го от добро сърце.

– И какво по-точно ти е дарило доброто му сърце?

– Имаш ли време? Сигурен ли си, че не трябва да направиш нещо за кокошките?

– Кокошките са чудесно попълнение към селския живот, Джак. Трябва да си вземеш няколко.

Влизането в закачливия тон на Хардуик имаше странния чудотворен ефект да го връща към същината на разговора.

– Клюка номер едно: Преди десет години силите на доброто приклещили в миша дупка едно от най-големите лоши момчета в Корсика – очаквали го поне двайсетина години в ужасно кофти строг тъмничен затвор – и го прилапали на своя страна. Сделката била да свидетелства срещу свои бизнес колеги, в замяна на което системата щяла да му смени самоличността и да го включи в програма за защита на свидетелите, вместо да го тикне в гадния затвор. Планът не проработил много добре. Седмица след сключването на сделката ръководителят на операцията за закрила на свидетеля получил по пощата кутия. Ще се хванеш ли на бас какво имало в кутията?

– Зависи колко голяма е била.

– Да, добре... Да кажем, че е била много по-голяма, отколкото би било необходимо, ако са сложили в нея пениса му. Е, какво мислиш, че е имало вътре?

– Само налучквам, Джак, но бих казал, че ако кутията е била достатъчно голяма, за да се сложи в нея глава, значи в нея е имало глава. Прав ли съм?

Мълчанието от другата страна беше достатъчно ясен отговор.

Гърни продължи.

– И ако трябва да налучкам още веднъж, бнх казал, че в нея са били забити пирони...

– Да, да, добре, Шерлок. Точка за теб. Да продължим към история номер две. Готов ли си? Не трябва ли да ходиш да се изпишкаш или нещо друго?

– Готов съм.

– Преди осем години член на руската Дума, мултимилионер с добри контакти навсякъде, бивш служител на КГБ, пътувал до Париж. За погребението на майка си. Тя живеела в Париж, защото третият й съпруг бил французин, там й харесвало и искала да бъде погребана там. Познай какво станало?

– Нашият човек от Думата е бил гръмнат на гробището?

– На излизане от руската православна църква, точно до гробището. Един-единствен смъртоносен изстрел. Куршумът минал през окото, за да сме по-точни.

– Хм...

– Има и още няколко интересни подробности. Ще познаеш ли какви са?

– Патронът бил „220 Суифт“.

– И?

– И никой не чул откъде е дошъл.

– Заглушител?

– Най-вероятно. – Гърни се усмихна. – И фишеци?

– Закова го, майсторе.

– Но... как така Интерпол е свързал тези два случая? Каква е връзката между тях?

– Не са намерили никаква връзка и никога не са ги свързвали.

– Тогава...?

– Твоите въпроси – ключовите думи за търсене по случаите на Гурикос и Спалтър – са свързали корсиканския гангстер и парижкото убийство...

– Но пироните в главата присъстват само в досието за убийството на мафиота, а подробностите с гробището и фишеците – само в случая с руснака. Така че какво е общото? Въз основа само на тези факти могат да са просто две различни покушения, нали?

– Може и да изглежда така, само че има още едно мъничко нещо. И двете досиета на Интерпол съдържат списък с възможни извършители – професионалисти и наемници, които местните ченгета или националните агенции са сметнали, че би било добре да се проверят. В корсиканския случай са споменати четири имена, в руския – пет.

Доколкото разбирам, нито корсиканската, нито френската полиция са докопали някое от тези момчета, дори не са говорили с тях. Но това не е важно. Важното е, че едно име присъства и в двата списъка.

Гърни не каза нищо. Връзката можеше да е без значение.

За да потвърди съмненията му, Хардуик добави:

– Знам, че това не доказва нищо. Но съм убеден, че си струва да се провери отблизо.

– Съгласен съм. Е, кой е човекът, който харесва фишеци и забива пирони в очите на хората?