Джон Вердън - Питър Пан трябва да умре

– Няма голямо значение как точно са се озовали в леглото – каза Хардуик. – Изнудване, съблазняване, все тая. На кого му пука кой кого е изнудвал? Чукането на потенциален заподозрян си е чукане на потенциален заподозрян.

Гърни се облегна назад на стола си.

– Това е едната гледна точка.

– А другата е...?

– Всичко е въпрос на приоритети. От една страна, можем да притиснем Алиса да натопи Клемпър. От друга страна, можем да притиснем Клемпър да натопи Алиса.

Ести изглеждаше заинтересувана.

– Май повече ти харесва номер две, а?

Преди Гърни да отговори, Хардуик се намеси:

– Смяташ, че Алиса е главният манипулатор, но преди минута каза, че се е държала налудничаво и определено не е оставила впечатление за стабилна личност – и аз съм съгласен. Тя ти е звъннала, уредила си е среща с теб, но по време на разговора звучи много непоследователно – сякаш няма представа за какво ще разговаряте, сякаш няма никакъв план. Това ли е главният манипулатор?

Ести заговори с разбираща усмивка.

– Може би е свръхуверен в способностите си манипулатор. Но определено има план.

– Какъв план?

– Навярно същият, какъвто е имала и за Клемпър. Планът й днес е бил да вкара Дейв в леглото, да го заснеме със скрити камери и да го принуди да промени отношението си към случая.

– Дейв се оттегли от полицията. Пенсията му е гарантирана. Няма какво да губи – каза Хардуик. – С какво може да го изнудва?

– Има съпруга – отвърна Ести. – Запис, на който си в леглото с деветнайсетгодишна девойка, ще бъде проблем за жена ти, нали?

Въпросът дори не се нуждаеше от отговор.

Ести продължи:

– За Алиса това е бил план А. Когато това крехко създание покаже, че е свободно, се съмнявам, че има много мъже, които да й откажат. Фактът, че Дейв не е пожелал да играе нейната игра, сигурно доста я е изненадал. Не е имала план Б.

Хардуик се усмихна злорадо на Гърни.

– Свети Дейв е пълен с изненади. Но я ми кажи нещо, майсторе, защо изобщо да ти признава, че е правила секс с Клемпър? Защо просто не е отрекла всичко?

Гърни сви рамене.

– Може би и някой друг знае за това. Или тя си мисли , че някой друг знае. Затова признава факта, но лъже за причината. Често срещана техника за заблуда. Признай външното деяние, но измисли оправдателен мотив.

– Бившият ми беше много добър с оправдателните мотиви – каза Ести като че ли на себе си. Погледна часовника си. – Е, каква е следващата стъпка?

– Може би е време ние да поизнудваме малко – предложи Гърни. – Да разтърсим леко Клемпър и да видим какво ще падне от дървото.

Предложението му явно се хареса на Ести, защото тя се усмихна широко.

– Звучи ми добре. Всичко, което може да разтърси този кучи син...

– Искаш ли подкрепление? – попита Хардуик.

– Не мисля, че е нужно. Клемпър може да е задник, но не ми се вярва да ми извади оръжие. Не и на обществено място. Просто искам да му обясня в какво положение се е озовал, да му предложа един-два варианта.

Хардуик се загледа съсредоточено в масата, сякаш възможните резултати от тези действия бяха написани върху нея.

– Трябва да кажа на Бинчър докъде сме стигнали, да видя какво мисли той.

– Давай – каза Гърни. – Само гледай да не прозвучи така, сякаш искам разрешението му да направя каквото и да било.

Хардуик извади телефона си и набра номера. Очевидно попадна директно на гласовата поща. Намръщи се.

– Майната му! Къде, по дяволите, си, Лекс? Звъня ти за трети път. Обади ми се веднага!

Затвори и набра друг номер.

– Аби, скъпа, къде е той, по дяволите? Миналата нощ му оставих съобщение, после тази сутрин, преди трийсет секунди го търсих отново. – Докато слушаше отговора от другата страна, изражението му започна да се променя от досада в объркване. – Добре, веднага щом се свърже с теб, му кажи, че трябва да поговорим. Случиха се много неща. – Заслуша се отново, този път по-дълго, и на лицето му се забеляза притеснение. – Знаеш ли нещо повече?... Само това ли, без обяснение?... Нищо, откога...? Гласът не ти е бил познат?... Смяташ, че е нарочно?... Да, доста е странно. Добре... Моля те, когато се обади... Не, не... Сигурен съм, че е добре... Да... Добре.

Затвори телефона, остави го на масата и погледна Гърни.

– Лекс е получил обаждане вчера следобед. Някой твърдял, че има важна информация за убийството на Карл Спалтър. След обаждането Лекс бързо излязъл от офиса си. Аби не може да се свърже с него оттогава. Не отговаря на обажданията й на мобилния, не вдига телефона и у дома си. Мамка му!