Джон Вердън - Питър Пан трябва да умре

Хардуик изсумтя.

– Значи изобщо не е имало разследване?

– Никакво.

– Време на смъртта? – попита Гърни.

– Между три и пет следобед. Как се вписва това с доставката на цветя от записа на охранителните камери?

– Ще проверя отново – каза Гърни, – но мисля, че загадъчният човек влиза в офиса на Каръл Блиси около три и петнайсет. Някакви съвпадения за метода на действие от сравнителната база данни?

– Все още не.

– Някакви показания на свидетели за цветарски микробус на местопрестъпления?

– Не, но това не означава, че не е имало такива доклади. Просто, че не са попаднали в базата с данни.

– Добре – каза Гърни. – Нещо за Дебелия Гас?

– Времето на смъртта е определено между десет сутринта и един следобед. И, да, както ти каза, думата „ларинкс“ се споменава в доклада от аутопсията. Смъртта обаче не е причинена от пироните, забити в главата и шията. Първо е бил прострелян – дупка от 22-ри калибър през дясното око в мозъка.

– Интересно. Това предполага, че пироните не са били средство за мъчение.

– А за какво? – попита Хардуик. – Какво искаш да кажеш?

– Това подкрепя теорията ми, че пироните са предупреждение към някого, а не начин за изтезание на жертвата. Времето на смъртта също е интересно. В първоначалния доклад за смъртта на Карл е посочено време на стрелбата десет и двайсет. Местоположението на дома на Гурикос – близо до Утика – означава, че е невъзможно стрелецът да го е убил в десет часа, да е приключил с кашата с пироните, да се е почистил и да е подкарал към Лонг Фолс, за да стигне навреме за стрелбата по Карл в десет и двайсет минути. Значи трябва да е станало обратното – първо е прострелян Карл, после Гас.

– Ако предположим, че стрелецът е само един – каза Хардуик.

– Точно така. Но трябва да се придържаме към това предположение, поне докато не се появят доказателства за повече от един. – Гърни се обърна към Ести. – Нещо друго за Гурикос?

– Контактът ми в ОБОП проверява. Тя не е пряко свързана със случая, така че се налага да стъпва на пръсти. Не иска да предизвиква излишен шум, който да доведе до въпроси към главния следовател на разследването. Положението е доста деликатно.

– А методът на действие в случая „Спалтър“?

– Тук нещата са различни. Клемпър никога не е искал справка за метода на действие на стрелеца – в нито една от системите за данни, защото вече е бил взел решение за Кей. Така че там мога да действам по-свободно.

– Супер. Джак, какво стана със свидетелите на обвинението – успя ли да измъкнеш нещо от приятеля ти в Интерпол?

– Все още нищо от Интерпол. И никой от свидетелите вече не е на адреса, посочен в досието по случая, което може и да не е от голямо значение, като се имат предвид за какви хора говорим.

Ести го погледна.

– И за какви хора говорим?

Очите на Хардуик грейнаха с онова лукаво изражение, което винаги влизаше под кожата на Гърни и го вбесяваше.

– Такива, на които им липсват каквито и да било положителни качества. Съвършени отрепки. Всеизвестен факт е, че отрепките, които нямат никакви положителни качества, често нямат и постоянен адрес. Искам да каже, че трудността да ги открием може да не означава нищо. Но ще продължавам да упорствам. Дори отрепките все трябва да са някъде. – Обърна се към Гърни. – А ти защо не ни разкажеш как мина разговорът ти с наследницата?

– Евентуалната наследница – ако Кей остане в затвора .

– Което от ден на ден става все по-малко вероятно. Този обрат на събитията навярно има интересен ефект върху мис Алиса, нали? Няма ли да споделиш?

Гърни се усмихна.

– Ще направя нещо по-добро. Имам запис. Може да не е с най-доброто качество, но ще добиете преки впечатления.

– Чукай ме и умри ? Тя наистина ли каза „Чукай ме и умри“? – Ести се беше привела над секретаря, докато приключваха второто изслушване на разговора от къщата до езерото Винъс. – За какво говори?

– Вероятно името на любимата й рок банда – предположи Хардуик.

– Може да е заплаха – каза Ести.

– Или покана – добави Хардуик. – А на теб, Дейви, момчето ми, на какво ти заприлича?

– Както и всичко друго, което тя каза и направи – на комбинация от прелъстяване като от анимационно филмче и хладнокръвно преценени простотии за заблуда на околните.

Хардуик многозначително повдигна вежди.

– На мен ми прилича на разглезено злобно хлапе, което се опитва да шокира възрастните. Тениската с „Чукай ме и умри“, която описа, я кара да изглежда направо жалка. Като че ли е на дванайсет години.