Джон Вердън - Питър Пан трябва да умре

– Съмнявам се, че се е изразила по този начин.

– Може да го е облякла в по-красиви думи. Жените обичат фантазията, че смахнатите откачалки могат да бъдат изцелени и да станат отново нормални. Все едно единственото нещо, нужно, за да бъде изцелен Чарлз Менсън, е малко нежна и любяща грижа.

– Като говорим за прелестни жени и психопати, каква е работата между теб и Ести?

– Трудно е да се каже.

– Сериозни ли са намеренията ти?

– Сериозни? Хм, предполагам, че да, каквото и да значи „сериозни“. Ще ти кажа едно. Сексът е много сериозно добър.

– Тя ли е причината най-после да си купиш мебели?

– Жените обичат мебели. Възбуждат ги. Асоциациите с гнезда предизвикват хубави чувства. Биологичният императив започва да бушува в тях. Легла, възглавници, удобни столове, уютни килимчета – такива глупости много променят нещата. – Млъкна. – Ести идва. Знаеше ли?

– Идва тук ли?

– Обадих се и й предадох съобщението ти. Реших, че може да ти е звъннала.

– Не, не е, но се радвам, че идва. Колкото повече глави размишляват по този въпрос, толкова по-добре.

Хардуик се намръщи скептично – обичайното му изражение, стана от стола и пристъпи към френските прозорци. Загледа се навън с любопитство, преди да попита:

– Какво, по дяволите, ще правиш тук?

– Какво имаш предвид?

– Купчината дъски.

Гърни отиде до прозореца. В двора наистина имаше купчина дъски, която бе пропуснал на идване. Аспарагусите я бяха скрили от погледа му. За момент остана безмълвен. Имаше купчинки в три различни размера, приличаха на половин метър на метър, метър на метър, и метър на метър и половина.

Взе телефона и позвъни на Мадлин.

За негова изненада тя вдигна още след първото позвъняване.

– Да?

– Какви са тези неща в двора? – попита той, но в същия момент осъзна, че отговорът на въпроса е очевиден и обаждането му вероятно е грешка.

– Дървен материал. За къщичката на кокошките. Доставиха ми ги тази сутрин. Това са нещата, които каза, че ще ни трябват на първо време.

Защитните му механизми се включиха автоматично.

– Не казах, че ще ни трябват днес.

– Добре, утре тогава? Не се тревожи. Ако си прекалено зает, просто ми дай указания и аз ще започна сама.

Гърни се почувства приклещен в ъгъла, но си спомни какво му бе казал веднъж един мъдър човек – чувствата не са факти. Реши, че ще бъде по-разумно да сдържи раздразнението си.

– Добре.

– Това ли е? Затова ли ми звъниш?

– Да.

– Добре, значи ще се видим довечера. Тръгнала съм за терапевтичен сеанс.

Той пъхна телефона обратно в джоба си.

Хардуик го наблюдаваше със садистична усмивка.

– Проблеми в рая?

– Никакви проблеми.

– Наистина ли? Имаше вид, като че ли ти се иска да захапеш телефона.

– Мадлин умее по-добре от мен да пренасочва концентрацията си.

– Имаш предвид, че тя иска да участваш в нещо, за което на теб изобщо не ти пука?

Беше коментар, не въпрос – и както много от коментарите на Хардуик беше болезнено верен.

– Чувам кола – каза Гърни.

– Сигурно е Ести.

– Разпознаваш звука на минито ли?

– Не. Но кой друг би карал по този твой скапан път?

Минута по-късно тя вече беше до страничната врата и Гърни я пусна да влезе. Беше облечена много по-консервативно в сравнение с тоалета си от къщата на Хардуик – черни панталони, бяла блуза и тъмен блейзър; явно идваше направо от работа. Косата й бе изгубила част от лъскавината, която имаше предишната вечер. В ръка държеше кафяв хартиен плик.

– От смяна ли идваш? – попита Гърни.

– Да. От полунощ до обяд. Доста уморително след цялата суматоха вчера. Но се наложи да заместя колега, който ме замести преди две седмици. Тогава трябваше да закарам колата си на преглед. Както и да е, тук съм.

Последва Гърни в кухнята, видя Хардуик до масата и му се усмихна широко.

– Здравей, съкровище!

– Здравей, прасковке! Как си?

– Добре – особено след като те виждам цял и непокътнат. – Отиде до него, целуна го по бузата и прокара пръсти по ръката му, сякаш за да се убеди в думите си. – Наистина си добре, нали? Има ли нещо, което не ми казваш?

– Мила, добре съм, сто процента.

– Радвам се да го чуя – смигна му закачливо тя. – Е – продължи, като внезапно стана много делова, – имам някои отговори. Искате ли да ги чуете, момчета?

Гърни посочи към голямата маса.

– Можем да седнем тук.

Ести си избра крайния стол. Мъжете седнаха един срещу друг. Тя извади бележника си от плика.

– Първо лесните неща. Да, според аутопсията – доста повърхностна – нараняванията на Мери Спалтър биха могли да са съзнателно причинени, но тази версия никога не е обсъждана сериозно. Паданията, дори фаталните, са достатъчно често срещани при възрастните хора, че да се приемат като най-простото и очевидно обяснение.