Джон Вердън - Питър Пан трябва да умре

– Може би вече трябва да започнем.

– Добре. Но си искам диктофона.

– Ще го задържа, докато си тук. Ще си го получиш на тръгване.

– Добре. Ясно – въздъхна той примирено. – Да започнем отначало. Каза, че искаш да ми помогнеш да разбера реалната ситуация. Каква е тя?

– Реалността е, че си губиш времето, като се опитваш да обърнеш всичко надолу с главата.

– Това ли смяташ, че правя?

– Опитваш се да освободиш кучката, нали?

– Опитвам се да открия убиеца на баща ти.

– Убиецът му? Курвата, която му беше жена, го уби. Край на историята.

– Кей Спалтър, суперснайперистката?

– Тя вземаше уроци. Вярно е. Има доказателства, документирано е.

Произнесе думата с отчетлива артикулация, като че ли имаше магическа убеждаваща сила.

Гърни сви рамене.

– Много хора вземат уроци по стрелба, без да убиват никого.

Алиса поклати глава – бързо, гневно движение.

– Не знаеш каква е тя.

– Разкажи ми.

– Тя е лъжлива, алчна кучка.

– Нещо друго?

– Омъжи се за баща ми заради парите му. Точка. Кей е златотърсачка. И уличница. Когато баща ми най-сетне го осъзна, й каза, че иска развод. Кучката разбра, че това ще е краят на готиния й живот, и затова сложи край на неговия. БУМ! Просто е.

– Значи мислиш, че всичко е заради парите?

– Всичко е заради желанието на мръсницата да получи това, което иска. Знаеш ли, че купуваше подаръци на Дарил, момчето от басейна, подаръци с парите на баща ми? Купи му диамантена обица за рождения ден. Знаеш ли колко плати? Познай.

Гърни изчака.

– Не, наистина. Предположи колко!

– Хиляда долара?

– Хиляда? Де да беше! Десет хиляди! Десет шибани бона от шибаните пари на шибания ми баща! За шибаното момче от басейна! И знаеш ли защо?

Гърни пак изчака безмълвно.

– Ще ти кажа защо. Гнусната кучка му плащаше, за да я чука. С кредитната карта на баща ми. Чувал ли си нещо по-гнусно? И като говорим за гнусно, трябва да я видиш как си слага грим – направо ще се разтрепериш от ужас; прилича на гробар, който рисува усмивка върху лицето на труп.

Тази ярост, този изблик на жлъч и омраза, поразиха Гърни – те бяха най-автентичната част от Алиса, която бе видял досега. Но дори за това не беше абсолютно сигурен. Чудеше се докъде се простира актьорският й талант.

Тя се бе умълчала и гризеше палеца си.

– Тя ли уби и баба ти? – попита той спокойно.

Алиса премигна, очевидно объркана.

– Баб... Какво?

– Майката на баща ти.

– За какво, по дяволите, говориш?

– Имаме причина да смятаме, че смъртта на Мери Спалтър не е нещастен случай.

– Защо?

– В деня, когато е била открита мъртва, на камерите е заснет човек, който влиза в „Емерлинг оакс“ под фалшив предлог. В деня, в който е застрелян баща ти, същият човек е видян да влиза в апартамента, в който е намерена пушката.

– Това някоя от простотиите на твоя задник адвоката ли е?

– Знаеш ли, че в деня, в който е застрелян баща ти, е убит и един местен гангстер, с когото той е имал отношения? Смяташ ли, че и затова е виновна Кей?

Гърни остана с впечатлението, че Алиса е разтърсена от новината и се опитва да не го показва.

– Би могла. Защо не? След като е убила съпруга си... – гласът й заглъхна.

– Значи тя е направо фабрика за убийства, така ли? Мацките, осъдени на доживотен в „Бедфорд Хилс“, явно трябва много да внимават с нея.

Още докато подхвърляше саркастичната забележка, си спомни прякора, който бяха дали на Кей останалите затворнички – Черната вдовица, и се запита дали са видели в нея нещо, което той е пропуснал.

Алиса не отговори, само се сгуши по-дълбоко в ъгъла на дивана и скръсти ръце на гърдите си. Въпреки напълно зрялата си фигура за един кратък момент му заприлича на разтревожена ученичка.

Когато най-накрая проговори, в гласа й имаше повече нахаканост, отколкото увереност.

– Какви лайна само! С адвокатчето явно сте готови на всичко, за да освободите кучката!

Гърни обмисляше вариантите си. Можеше да остави нещата такива, каквито бяха, за да може думите му да отлежат в съзнанието й и да види какъв ще бъде резултатът.

Или би могъл да я притисне, да използва веднага всичките си муниции, за да се опита да я провокира и да я накара да избухне. И двата варианта криеха значителни рискове. Реши да я притисне. Надяваше се, че телефонът му все още предава.

Наклони се към нея, подпирайки се с лакти на коленете си.

– Чуй ме внимателно, Алиса. Може би знаеш някои от тези неща. Всъщност повечето неща. Но все пак ме чуй. Ще го кажа само веднъж. Кей Спалтър не е убила никого. Била е осъдена, защото Мик Клемпър е прецакал разследването. Нарочно. Единственият въпрос без отговор засега е дали е било твоя или негова идея. Мисля си, че е била твоя.