Джон Вердън - Питър Пан трябва да умре

– Имам смътен спомен. Предполагам, съм мислел, че дотогава има твърде много време. Но така е добре – много по-удобно, отколкото да ходиш при сестра си или някъде другаде.

Мадлин изведнъж се напрегна.

– А ти? Ако е важно аз да не съм тук, тогава ти...

– Аз ще съм добре. Както казах, стрелецът просто отправяше послание. Той явно знае, че Хардуик е отговорен за раздвижването по случая „Спалтър“, така че беше логично да насочи малкото си гадно послание към него. Освен това, ако пожелае да демонстрира присъствието си втори път – което е малко вероятно, може би ще успея да се възползвам от изявата му.

По изражението на Мадлин личеше, че е ужасно объркана, думите му я бяха изправили пред противоречие.

Гърни го забеляза и съжали, че е добавил ненужен елемент в историята, който се опита да извърти.

– Искам да кажа, че вероятността от сериозен проблем е минимална, но дори да е по-малко от един процент, е по-добре да си възможно най-далеч.

– Пак ще попитам: А ти? Дори да е по-малко от един процент, което не вярвам...

– Аз? Не се притеснявай. Според списание „Ню Йорк“ аз съм най-успешният детектив в историята на Голямата ябълка.

Престореното му самохвалство целеше да я успокои, но като че ли ефектът бе противоположeн.

Джипиесът на Гърни го отведе до района на езерото Винъс – през редуващи се една след друга речни долини с обработваеми земи, заобикаляйки отровената атмосфера на Лонг Фолс.

Лейкшор драйв образуваше трикилометрова асфалтова примка около водната повърхност, която според Гърни бе около километър и половина дълга и четиристотин метра широка. В двата края на oсморката, на самия бряг на езерото, бяха разположени живописни селища като излезли от пощенска картичка. Къщата на Спалтър – претенциозна имитация на колониална ферма – се извисяваше сред огромен професионално озеленен двор в началото на езерото.

Гърни направи пълна обиколка на пътя и спря пред търговския център „Килингтън“, който – с показната грубоватост на фасадата си и с витрините, на които бяха изложени риболовна екипировка, английски чай и костюми от туид – се стори на Гърни по-автентичен от възстановка на провинциалния живот в каталог за ароматни свещи.

Извади телефона си, позвъни на Хардуик за трети път и за трети път попадна на гласовата му поща. После звънна на Ести, също за трети път, но сега тя вдигна.

– Дейв?

– Някакви новини от Джак?

– И да, и не. Звънна ми в 11,45 снощи. Не звучеше много щастлив. Очевидно стрелецът е имал или високопроходим планински мотор, или АТВ. Джак каза, че в някакъв момент е чул ръмженето на двигателя в гората близо до пътя, но не е могъл да стигне по-близо. Така че там нямаме напредък. Мисля, че днес ще се опита да открие типовете, свидетелствали срещу Кей.

– А снимките?

– От аутопсията на Гурикос ли?

– Да, и тях, но имах предвид снимките от неговите ловни камери. Помниш ли светкавиците, които видяхме в гората след изстрелите по къщата?

– Според Джак камерите са били на парчета. Явно стрелецът е вкарал по няколко куршума във всяка от тях. А за аутопсиите на Гурикос и Мери Салтър – позвънила съм където трябва. Стискай палци скоро да имам отговор.

След това Гърни звънна на домашния си телефон. Първо не отговори никой и се включи секретарят. Тъкмо се канеше да остави паникьосано съобщение от типа на: Къде си, по дяволите? , когато Мадлин вдигна.

– Здрасти. Бях отвън, опитвах се да измисля нещо за тока.

– Какво за тока?

– Нали се съгласихме, че ще пуснем електрическа ограда около кокошарника?

Той потисна въздишката си на отчаяние.

– Да, да, предполагам. Искам да кажа... това не е най-спешният въпрос в момента.

– Добре... но не трябва ли да решим къде ще бъде, за да си нямаме проблеми после?

– Виж, не мога да мисля за това сега. На езерото Винъс съм и се каня да разпитам дъщерята на жертвата. Трябва да включиш секретаря за записване на разговора.

– Знам. Каза ми вече. Просто ще оставя слушалката отворена и ще включа секретаря.

– Точно така, това е. Но измислих по-добър начин.

Тя не каза нищо.

– Там ли си?

– Да, тук съм.

– Добре. Ето какво искам да направиш. Обади ми се точно след десет минути. Ще ти кажа нещо – без значение какво, не обръщай внимание, – после ще затворя. Ти ми звънни отново. Пак ще ти кажа нещо и ще затворя. Звънни трети път и независимо какво ще ти кажа, остави телефона отворен и този път вече включи секретаря.

– И защо са всички тези усложнения? – попита Мадлин с нотка на притеснение в гласа.