Джон Вердън - Питър Пан трябва да умре

Звучеше като дванайсетгодишна ученичка, намерила ключа за барчето с алкохол на родителите си.

– Какво мога да направя за вас?

– Искате да направите нещо за мен. Така ли?

– Позвънили сте в дома ми преди малко. Какво искате?

– Искам да помогна. Само това.

– И как точно искате да помогнете?

– Искате ли да научите кой уби петела Робин 1?

– Какво?

– Колко случая с убийства разследвате в момента?

– За баща си ли говорите?

– А вие за кого мислите?

– Знаете ли кой е убил баща ви?

– Крал Карл ли? Разбира се.

– Кажете ми.

– Не по телефона.

– Защо не?

– Елате да ме видите, тогава ще ви кажа.

– Дайте ми име.

– Ще ви дам име. Когато ви опозная по-добре. Давам специални имена на всичките си гаджета. Е, кога ще се срещнем?

Гърни не каза нищо.

– Там ли сте още? – попита Алиса с глас, който плавно преминаваше от ясна интонация към замаяно опиянение.

– Тук съм.

– Оооо, това е проблем. Трябва да сте тук , при мен.

– Алиса... вие или знаете нещо полезно, или не. И или ще ми го кажете, или не. Зависи от вас. Решавайте сега.

– Знам всичко.

– Добре. Кажете ми.

– Няма начин. Телефоните могат да се подслушват. В такъв опасен свят живеем. Подслушват всичко. Подслушват, следят и записват. Но вие сте детектив, знаете всичко това. Обзалагам се, че знаете и къде живея.

Гърни не каза нищо.

– Обзалагам се, че знаете къде живея, нали?

Той пак не отвърна.

– Да, обзалагам се, че е така.

– Алиса? Чуйте ме. Ако искате да ми кажете...

Тя го прекъсна с пресилен съблазнителен тон, който при други обстоятелства сигурно щеше да е комичен.

– Значи... Ще бъда тук цяла нощ. И цял ден утре. Елате възможно най-бързо. Моля ви. Ще ви очаквам. Просто ще съм тук и ще чакам. Само вас.

Връзката прекъсна.

Гърни затвори телефона и погледна към Мадлин. Тя стоеше и изучаваше вилицата, която се канеше да постави в чекмеджето със сребърните прибори. Намръщи се, пусна водата и започна да я търка. После я изплакна, подсуши я, огледа я отново, този път доволно, и я прибра в чекмеджето.

– Мисля, че си права – каза Гърни.

Мадлин отново се намръщи, но сега на него.

– За какво?

– За младата жена – че е или пияна, или луда.

Тя се усмихна, но не особено весело.

– Какво искаше?

– Добър въпрос.

– Какво каза , че иска?

– Да ме види. За да ми каже кой е убил баща й.

– Карл Спалтър.

– Да.

– Ще отидеш ли?

– Може би. – Гърни млъкна замислен. – Вероятно.

– Къде?

– В дома й. Семейната къща на езерото Винъс. До Лонг Фолс.

– Винъс. Като Венера, богинята на любовта ?

– Предполагам.

– И като венерически болести .

– Вероятно.

– Хубаво име за езеро – отбеляза Мадлин. – Каза „семейната къща“. Баща й е мъртъв, а мащехата й е в затвора. Има ли друг член на семейството там?

– Доколкото знам, не. Алиса е единствено дете.

– Страхотно дете . Сам ли ще отидеш?

– И да, и не.

Тя го погледна с любопитство.

– Може би ще взема някои прости електронни устройства.

– Ще отидеш с микрофон?

– Не като по телевизията – с микробус, чакащ зад ъгъла и пълен с технически експерти и сателитна екипировка. Мисля си за елементарен заместител. Утре вкъщи ли ще бъдеш или в клиниката?

– Следобед ще работя. Сутринта ще съм тук. Защо?

– Ето какво си мисля. Когато стигна до езерото, преди да вляза в къщата, ще звънна от мобилния си на домашния телефон. Когато вдигнеш и се увериш, че съм аз, просто включи секретаря. Ще оставя телефона си отворен, в джоба на ризата. Няма да запише всичко с идеален звук, но все пак ще има някакъв запис на това, което ще си говорим с нея, а това може да се окаже полезно.

Мадлин го погледна със съмнение.

– За по-късно може и да е полезно, за да докаже каквото искаш да докажеш, но... не е точно защитата, от която може да имаш нужда, докато си там. През двете минути, в които говорих по телефона с Алиса, останах с впечатлението, че тя вероятно е наистина луда. Опасно луда.

– Да, знам. Но...

Мадлин го прекъсна.

– Не ми казвай с колко опасно луди си имал работа в града. Това беше тогава, сега си е сега. – Млъкна, сякаш поставяше под съмнение истината на разграничението между „тогава“ и „сега“. – Какво знаеш за тази личност?

Той се замисли. Кей бе казала доста неща за Алиса. Но колко от тях бяха верни, това беше друг въпрос.

– Какво знам за нея със сигурност ? Почти нищо. Мащехата й твърди, че е наркоманка и лъжкиня. Може би е правила секс с баща си. Може би е правила секс с Мик Клемпър, за да повлияе върху резултата на разследването. Може би е натопила мащехата си за убийство. Може би беше пияна или надрусана, докато разговаряше с мен по телефона. Или може би е предприела това странно действие по Бог знае каква причина.