Джон Вердън - Питър Пан трябва да умре

– Тениската може и да бе безобидна – отвърна Гърни, – но очите й не бяха.

Ести се намеси.

– А може и тениската да не е безобидна. Да допуснем, че е буквално излагане на фактите.

Хардуик я погледна със съмнение.

– Какви факти?

– Може би в този случай имаме повече от една Черна вдовица.

– Искаш да кажеш, че „Чукай ме и умри“ всъщност означава „Чукай ме и ще те убия“? Хитро, но не разбирам. Как това...

– Казала е на Клемпър, че баща й я е принуждавал да прави секс с него. Нямаме доказателства, но може да е вярно.

– Значи твърдиш, че Алиса е убила баща си за отмъщение?

– Не е невъзможно. И ако е успяла да насъска разгонен кретен като Клемпър да фалшифицира разследването и да натопи Кей, отмъщението ще бъде в комплект с парите от състоянието на баща й. Това са два сериозни мотива – отмъщение и пари.

Хардуик погледна Гърни.

– Какво мислиш за това, майсторе?

– Сигурен съм, че Алиса е виновна за нещо. Може да е „убедила“ или изнудила Клемпър да прикрие доказателства, за да е сигурна, че Кей ще бъде осъдена. А може и да е мозъкът зад целия този план – убийството и натопяването.

– Да обмисли и да планира убийство? Смяташ ли, че е способна на това?

– Има нещо плашещо в тези искрящи сини очи. Но ми е трудно да си я представя да извършва убийствата физически. Някой друг е размазал главата на Мери в ръба на ваната и е забил пироните в черепа на Дебелия Гас.

– Казваш, че е наела професионалист?

– Казвам, че ако е главният двигател на три убийства, със сигурност й е трябвала помощ, но това не отговаря на основния въпрос, който ме гризе от самото начало: Защо и майката на Карл? Наистина няма никакъв смисъл.

Хардуик барабанеше с пръсти по масата.

– Нито в убийството на Гас. Освен ако не се вържем на версията на Дони Ейнджъл за това как Гас и Карл са станали жертва на човека, който е бил тяхната мишена. Но ако приемем това и допуснем, че Алиса е основният подбудител на убийствата, стигаме до извода, че тя е била главната мишена на Карл, което никога не ми се е струвало логично и все още не го вярвам.

– Но така тя има и трети мотив – каза Ести.

Докато Гърни обмисляше сценария на Ангелидис за пореден път, прибавяйки в картината Алиса като неназованата мишена, нещо му хрумна.

– Какво има? – попита с любопитство Ести, явно забелязвайки реакцията му.

– Нещо не особено логично. Всъщност в него няма никаква логика. Просто някакво чувство и образ.

Стана и отиде в кабинета си, за да извади от досието онази прословута снимка на Спалтър. Върна се и я постави на масата между Хардуик и Ести.

Хардуик я погледна и изражението му стана мрачно.

– Виждала съм тази снимка и преди – каза Ести. – Трудно е да я гледаш дълго време.

Хардуик се втренчи в Гърни, който все още стоеше неподвижно.

– Нещо специално ли искаш да намекнеш с това?

– Както казах, нищо основано на логиката. Просто един въпрос.

– За бога, Дейв, напрежението ме убива! Казвай.

– Възможно ли е това да е поглед на човек, който очаква смъртта си, който знае, че ще умре, и че смъртта му е перверзно възмездие заради факта, че е поръчал убийството на собственото си дете?

Всички се втренчиха отново в снимката.

Известно време никой не каза нищо.

Накрая Хардуик се облегна назад в стола и се изсмя със своя лаещ смях.

– Пресвета Дево, не е ли това върховната шибана карма!

Хардуик предложи да чуят записа от езерото Винъс още веднъж и го направиха. Изглежда специално се интересуваше от частта, в която Алиса твърди, че Клемпър я е изнудвал да прави секс с него.

– Прекрасно! Харесва ми! Свършено е с този шибаняк, прецакан е, накълцан и изяден!

Сега Гърни гледаше скептично.

– Записът с признанието на Алиса сам по себе си не е достатъчен. Чухте я – държа се като смахната, определено не е образец за примерен и стабилен гражданин. Трябва да вземем клетвени показания с дати, места, детайли, а не вярвам да ни ги предостави. Защото е почти сигурно, че лъже. Ако някой е изнудвал някого, вероятно е точно обратният вариант. Така че тя няма да иска...

Ести го прекъсна.

– Какво искаш да кажеш с това „точно обратният вариант“?

– Да допуснем, че Алиса е съблазнила Клемпър, докато той все още е провеждал обективно разследване на стрелбата по баща й. Вътрешното чувство ми казва, че Алиса може да го завърти на пръста си много лесно. Да допуснем, че е записвала техните... срещи. И цената за това да не ги предостави на щатската полиция е била помощта на Клемпър – да обърне случая в желаната от нея посока.