Джон Вердън - Питър Пан трябва да умре

Реакцията на жената бе внезапна, въодушевена и откровена.

– Имате предвид, че не го е направила, нали? Божичко, знаех си!

Това го окуражи да отвори по-широко вратата.

– Не сте смятали, че Кей е способна да убие Карл?

– О, способна е, разбира се. Но никога не би го направила по този начин.

– Имате предвид с пушка?

– Имам предвид от толкова далече.

– Защо не?

Жената наклони глава и го изгледа скептично.

– Колко добре познавате Кей?

– Вероятно не толкова добре, колкото вас, госпожице... госпожо...?

– Каръл. Каръл Блиси.

Гърни й протегна ръка над бюрото.

– Приятно ми е да се запознаем, Каръл. И наистина ви благодаря за времето, което отделяте да разговаряте с мен.

Тя се здрависа с него кратко, но решително. Дланта и пръстите й бяха топли. Той продължи.

– Работя с нейния екип от юристи. Досега съм имал само една лична среща с нея и един дълъг телефонен разговор. Срещата ми даде добра представа за нея като личност, но имам чувството, че вие я познавате много по-добре от мен.

Каръл Блиси изглеждаше поласкана от думите му. Разсеяно оправи деколтето на черната копринена блуза, която носеше. Имаше блестящи пръстени и на петте си пръста.

– Когато казах, че никога не би го направила така, имах предвид, че това не е нейният стил. Ако я познавахте дори малко, щяхте да знаете, че тя е директен човек. В Кей няма и грам подмолност, тя не би сторила нищо от далечно разстояние. Ако е искала да убие Карл, нямаше да го застреля от половин километър. Щеше да отиде право при него и да отсече главата му с брадва. – Млъкна, сякаш осмисляше собствените си думи, и се намръщи. – Извинете, това беше ужасно. Но разбирате какво имам предвид, нали?

– Разбирам напълно какво имате предвид. Имам същото усещане за нея. – Гърни се умълча и погледна с възхищение към ръката й. – Каръл, пръстените ви са прекрасни.

– О? – възкликна тя и сведе поглед към тях. – Благодаря. Предполагам, че са хубави наистина... Мисля, че имам добър вкус за бижута. – Навлажни ъгълчетата на устните си с върха на езика си и отново погледна към Гърни. – Знаете ли, все още не сте ми казали защо сте тук.

Трябваше да направи избор – избор, който отлагаше – колко точно да й разкрие. В зависимост от степента на откровеност, ползите и рисковете също можеха да бъдат различни. В този момент впечатлението, което си бе създал за Каръл Блиси, го подтикна да отиде по-далеч, отколкото обикновено би направил. Но имаше чувството, че откровеността му ще бъде добре възнаградена.

– Проблемът е доста специфичен. Не е нещо, което обикновено бих споделил с някого, без да го познавам. – Пое си дълбоко дъх. – Имаме някои нови доказателства, които водят до предположението, че смъртта на Мери Спалтър може да не е била инцидент.

– Не е била... инцидент?

– Не би трябвало да ви казвам това, но се нуждая от помощта ви и ще съм откровен с вас. Мисля, че в случая на Спалтър става дума за двойно убийство. И не смятам, че Кей има нещо общо с това.

На жената изглежда й бяха нужни няколко секунди, за да осмисли думите му.

– Ще я измъкнете ли от затвора?

– Надявам се.

– Чудесно!

– Но се нуждая от помощта ви.

– Как да ви помогна?

– Предполагам, че имате охранителни камери.

– Разбира се.

– Колко време пазите записите от тях?

– Много по-дълго, отколкото ни е необходимо. Преди имахме от онези видеокасети, които трябваше да рециклираме. Но капацитетът на новата система е огромен и ние изобщо не я докосваме. Изтрива автоматично най-старите файлове, когато липсата на памет стане проблем, но не мисля, че се е случвало от година насам – поне не и с файловете от камерите, които се активират от движение. При камерите, които работят постоянно – във фитнеса и в медицинския ни център, е по-различно. Там заличаванията стават много по-бързо.

– Вие ли сте човекът, който отговаря системата да работи както трябва?

Тя се усмихна и украсените й пръсти оправиха несъществуваща гънка на копринената й блуза.

– Аз съм човекът, който отговаря за всичко .

– Сигурен съм, че вършите чудесно работата си.

– Опитвам се. Какво ви интересува от тези записи?

– Посетителите в „Емерлинг Оукс“ в деня, когато Мери Спалтър е умряла.

– Нейните посетители ли?

– Не. Всички: доставчици, майстори, екипът по поддръжката – всички, които са влизали тук в онзи ден.

– Колко скоро ги искате?

– Колко скоро искате Кей да излезе от затвора?

Гърни знаеше, че така намеква за постигането на незабавни резултати, което беше меко казано преувеличение, дори ако записите наистина съдържаха това, което се надяваше.