Джон Вердън - Питър Пан трябва да умре

– Идеално – каза Гърни, обръщайки се към нея. Парфюмът й беше много фин, със съвсем лек нюанс на роза. – Ще ми помогнете много, ако й позвъните и й кажете, че един детектив иска да й зададе няколко въпроса за човека, който й е доставил цветя миналия ноември, и ще й бъде много признателен, ако му отдели няколко минути от времето си.

– Мога да го направя – надигна се Каръл и докато минаваше покрай него към офиса, ръката й съвсем леко докосна гърба му.

Три минути по-късно се върна с телефона.

– Марджъри каза, че тъкмо се кани да си вземе вана, после е ред на дрямката й, после ще се приготвя за вечеря, но може да говори с вас по телефона веднага.

Гърни вдигна одобрително палец към Каръл и пое телефона.

– Здравейте, мисис Стотълмейър!

– Наричайте ме Марджъри. – Гласът й бе висок и остър. – Каръл ми каза, че се интересувате от онова особено малко създание, което ми донесе мистериозния букет. Защо?

– Може да не е важно, а може да се окаже много сериозно. Когато казахте „мистериозен букет“, какво...

– Убийство ли е станало? Така ли е?

– Марджъри, надявам се, че разбирате. На този етап трябва много да внимавам какво казвам.

– Значи наистина е убийство. О, божичко! Знаех си от самото начало.

– От самото начало ?

– Тези хризантеми. Не бях поръчвала нищо. Нямаше и поздравителна картичка. А всеки, когото съм познавала и би могъл да ми изпрати цветя, е или мъртъв, или сенилен.

– Само един букет ли получихте?

– Какво имате предвид?

– Един или два букета получихте?

– Два ли? Защо, в името Божие, ще получавам два букета? И един си беше достатъчно нелеп. Колко мъртви обожатели имам според вас?

– Благодаря ви, Марджъри, бяхте ми изключително полезна. И още един въпрос. „Странното малко създание“, както се изразихте, което ви донесе цветята – мъж ли беше или жена?

– Срам ме е да кажа, но не знам. Това е проблемът, когато остаряваш. В света, в който съм израснала, имаше ясни разлики между мъжете и жените. Да живее различието! Vive la différence! Чували ли сте това? На френски е.

– Създанието попита ли ви нещо?

– За какво?

– Не знам. Каквото и да е.

– Никакви въпроси. Не че каза много. „Доставка за вас“. Нещо такова. Треперлив тих глас. Смешен нос.

– Смешен?

– Остър. Като клюн.

– Друго нещо странно, което да си спомняте?

– Не, това е. Заострена човка вместо нос.

– Колко висок беше?

– Най-много колкото мен. Може би два-три сантиметра по-ниско.

– А вие сте...?

– Сто петдесет и осем сантиметра. Сини очи. Моите, не неговите. Беше ги скрил зад слънчеви очила. А имайте предвид, че в онзи ден нямаше никакво слънце. Беше мрачно и сиво като козината на мишка. Но никой вече не носи слънчевите очила против слънце, нали? Те са модна вещ. Знаете ли? Модна вещ.

– Благодаря ви за отделеното време, Марджъри. Много ми помогнахте. Ще поддържаме връзка.

Гърни приключи разговора и подаде телефона обратно на Каръл.

Тя премигна.

– Сега си спомних какъв беше проблемът.

– Кой проблем?

– За който ми звънна Марджъри онзи ден. Попита ме дали доставчикът по случайност не е оставил поздравителната картичка при мен в офиса. Защото нямало такава с цветята. Но защо я попитахте дали букетите са били два?

– Ако се вгледате по-внимателно в записа – каза Гърни, – ще видите, че тези хризантеми са увити в два отделни букета. Били са доставени два букета, не един.

– Не разбирам. Какво означава това?

– Означава, че след като е посетило мисис Стотълмейър, „странното малко създание“ се е отбило на още едно място в комплекса.

– Или преди да я посети, защото тя каза, че е видяла само един букет.

– Готов съм да се обзаложа, че другият е бил подпрян временно някъде зад вратата й.

– Защо?

– Защото мисля, че нашето създание е дошло тук да убие Мери Спалтър и е донесло втория букет, за да има обяснение защо тропа на вратата й и да я накара да му отвори.

– Не разбирам. Защо просто да не донесе един букет и да ми каже, че доставката е за мисис Спалтър? Защо да намесва Марджъри Стотълмейър във всичко това? Не виждам никакъв смисъл.

– Мисля, че има. Ако съществува запис на доставка за Мери Спалтър, направена малко преди смъртта й, целият случай е щял да бъде огледан под лупа. Очевидно за убиеца е било важно смъртта на Мери да изглежда като нещастен случай. И се е получило. Подозирам, че не е била правена аутопсия.

Каръл зяпна от изненада.

– Значи... казвате... че наистина е имало убиец тук... в моя офис... и в дома на Марджъри... и...