Джон Вердън - Питър Пан трябва да умре

Колкото и да беше спорен свидетелят – Хардуик със сигурност щеше да изтъкне това отново, – потвърждението, че странният малък образ присъства и в двете събития, даде на Гърни първата стабилна опора в този случай. Не беше повече от лекото „щрак“ при напасването на първите две парченца от гигантски пъзел с петстотин части, но все пак чувството беше хубаво.

Напасването си бе напасване. А първото „щрак“ винаги бе много специално.

Гърни влезе в кухнята и видя найлонова пазарска торба, пълна с ъгловати обекти, и бележка от Мадлин на бюфета.

Утре се очаква времето да е хубаво. Взех някои неща от железарията, за да започнем строежа на къщичката за кокошките. Става ли? Графикът ми днес се смени, така че се прибрах само за малко и сега се връщам отново на работа. Ще си дойда към седем. Не ме чакай и вечеряй. Има храна в хладилника. Обичам те, М.

Погледна в торбата и видя метална рулетка, голямо руло жълто найлоново въже, две брезентови дърводелски престилки, жълт тефтер, два чифта работни ръкавици, два нивелира и няколко метални колчета за маркиране на ъглите.

Всеки път, когато Мадлин предприемаше конкретна стъпка към проект, изискващ и неговото участие, първата му реакция бе абсолютно отхвърляне. Но заради скорошния им разговор за неговото абсолютно фокусиране върху кръвта и хаоса – или може би заради интимността, която бяха споделили след спора, – сега се опита да погледне на кокошарника по-позитивно.

Може би един душ щеше да го вкара в подходящото настроение.

Половин час по-късно се върна в кухнята – освежен, гладен и много по-благоразположен към нетърпението на Мадлин да започне строежа на кокошарника. Всъщност се чувстваше достатъчно възстановен, за да предприеме първата стъпка.

Взе нещата от железарията и чука от килера и отиде в двора. Огледа мястото, където Мадлин бе посочила, че иска да бъде издигната къщичката и да бъде поставена оградата – между аспарагусите и голямото ябълково дърво; там Хорас и малкият му харем от кокошки щяха да се виждат от масата за закуска. Хорас щеше да си кукурига щастливо и да маркира територията си.

Гърни отиде в аспарагусовата градинка – повдигната леха, затворена от всички страни с десетсантиметрова оградка, и постави покупките на Мадлин на тревата до нея. Извади жълтия тефтер и молива и начерта лехата, двора и ябълковото дърво.

После нарисува приблизителните размери на кокошарника и оградата. Докато вадеше рулетката, за да измери по-точно разстоянията, чу телефонът в къщата да звъни. Остави тефтера и молива в двора и влезе вътре, в кабинета. Беше Хардуик.

– И кой е този шибан дребосък?

– Добър въпрос. Мога да ти кажа само, че той – казаха ми, че е той – е бил в комплекса за възрастни на Мери Спалтър в деня, когато тя е умряла, и в апартамента в Лонг Фолс, пет дни преди Карл Спалтър да бъде прострелян, и отново се е появил там в деня, когато са го простреляли.

– Дали Клемпър е трябвало да го знае?

– Еставио Болоко твърди, че му е казал, че го е видял и в двата случая. На Клемпър би трябвало да му светне червена лампичка от тази информация – или поне да го накара да се замисли за времето на смъртта на майката.

– Нямаме свидетел на този разговор между Болоко и Клемпър, нали?

– Не – освен ако Фреди, свидетелят от процеса, не е бил там. Но, както ти казах и преди, той е изчезнал.

Хардуик изпуфтя шумно.

– Без потвърждение този предполагаем разговор между Клемпър и Болоко е безполезен.

– Разпознаването на човека от охранителните записи в „Емерлинг Оукс“ от Болоко свързва смъртта на майката и на сина. Това със сигурност не е безполезно.

– Но само по себе си не доказва полицейска небрежност, а това го прави безполезно за нуждите на обжалването, което е нашата единствена цел , както не спирам да ти повтарям, а ти явно си глух за думите ми.

– А ти си глух за...

– Знам – глух съм за справедливостта, глух съм за вината и невинността. Това ли искаш да ми кажеш?

– Добре, Джак. Трябва да вървя. Ще продължа да те информирам за всички други безполезни неща, които открия. – Нямаше отговор. – Между другото, ще е интересно да провериш останалите хора, които са свидетелствали срещу Кей на процеса. Чудно ми е колко от тях все още могат да бъдат намерени.

Хардуик не каза нищо.

Гърни затвори телефона.

Погледна часовника и видя, че наближава шест, което му напомни, че е гладен. Отиде в кухнята и си направи омлет със сирене.