Джон Вердън - Питър Пан трябва да умре

– Какво искате, господин Ангелидис?

– Не искам нищо. Смятам, че мога да ви помогна с информация за нещата, които вие искате да знаете.

– Какви неща?

– Трябва да го обсъдим лично, очи в очи. Мога да ви спестя много проблеми.

– Какви проблеми?

– Всичките проблеми на света. И време. Мога да ви спестя време. Много време. Времето е ценно. Разполагаме с толкова, колкото ни е писано. Разбирате ли ме?

– Добре, господин Ангелидис. Трябва да знам за какво става дума?

– За какво ли? За вашия голям случай. Когато слушах онзи Бинчър по телевизията, си казах: „Това са пълни простотии, няма си и представа за какво говори“. Някои от глупостите, които каза, ще ви изгубят излишно времето, направо ще ви объркат. Така че искам да ви направя услуга, ще ви го кажа директно.

– Какво ще ми кажете директно?

– Кой уби Карл Спалтър. Искате да знаете, нали?

Гърни се обади на Хардуик, както бе планирал, като пропусна всички обиди относно стила на Бинчър. Все пак щеше да се срещна с Дони Ейнджъл в два часа следобед в някакъв ресторант в Лонг Фолс – среща, която би могла да промени всичко – и това очевидно бе следствие от представлението на Бинчър.

След като изслуша обобщението на Гърни за разговора с Ейнджъл, Хардуик го попита не особено ентусиазирано дали иска подкрепление, или да му сложат микрофон, но Гърни отклони и двете.

– Той ще предположи, че съм си осигурил подкрепление, а предположението е също толкова добро, колкото и реалността. А за микрофона – и това ще е предвидил и със сигурност ще е взел мерки.

– Имаш ли идея каква игра играе?

– Стори ми се, че е притеснен от посоката, в която мисли, че сме поели, и иска да ни отклони от нея.

Хардуик се прокашля.

– Очевидното притеснение вероятно се отнася до теорията на Лекс, че Карл може да е бил гръмнат от някой, свързан с мафията.

– Като стана дума за това, неговият агресивен подход към случая ми се струва много по-различен от твоя съвет – „концентрация, концентрация и пак концентрация“.

– Майната ти, Шерлок. Нарочно се правиш, че не схващаш какво ти казвам. Идеята е, че той изнесе пред публиката сценарии, които Клемпър е трябвало да проучи, а не го е направил. Всичко, което Лекс каза, води към внушението, че е имало непочтено, некомпетентно и предубедено разследване. Това е. Това е целта на обжалването ни. Не казва, че трябва да започнеш да ровиш в цялата тази гадост, която е споменал, а само, че Клемпър не го е направил .

– Добре, Джак. Нова тема. Твоята приятелка в Бюрото – Ести Морено. Може ли да получи достъп до доклада от аутопсията на Мери Спалтър?

Хардуик се поколеба.

– Какво очакваш да откриеш?

– Предполагам, че причината за смъртта ще съответства на случайно падане, но се обзалагам, че състоянието на костта и тъканните наранявания ще отговарят и на травма, каквато би се получила, ако жертвата е била хваната за косата и главата й е блъсната в ръба на ваната.

– Което не доказва, че е било нещо друго освен тежко падане. И какво тогава?

– Тогава просто ще продължа да следвам нишката.

След като приключи разговора, Гърни погледна колко е часът и видя, че има три свободни часа, преди да тръгне за Лонг Фолс. Имаше чувството, че трябва да предприеме някакви действия по кокошия проект, затова си обу гумени градински ботуши и излезе през страничната врата в двора, където бе започнал да взема мерки предишния ден.

Изненада се, когато намери Мадлин там, с рулетката в ръка. Беше закачила единия й край над ниската преградка на аспарагусовата леха и бавно вървеше назад към ябълковото дърво. Когато почти стигна дотам, закаченият край се отскубна и лентата се плъзна по земята, докато накрая се върна в кутийката в ръката й.

– По дяволите! – възкликна тя. – За трети път се случва.

Гърни приближи, вдигна края на рулетката и го издърпа обратно до стената на лехата.

– Тук ли я искаш? – попита той.

Мадлин кимна с облекчение.

– Благодаря!

През следващия час и половина той й помогна при вземането на мерки за кокошарника и заграждението, заби колчетата в ъглите, очерта диагоналите и само веднъж по време на цялата работа оспори едно от решенията на Мадлин – когато тя постави очертанията на оградата така, че големият храст форсития се озова вътре, а не извън нея. Според него беше грешка храстът да заема толкова голяма част от заграденото пространство. Но тя каза, че на кокошките ще им хареса да имат храст в „дома“ си, защото макар да обичали да са навън, обичали и уюта и сянката. Така се чувствали по-защитени.