Джон Вердън - Питър Пан трябва да умре

Докато му обясняваше, Гърни разбра колко важно бе всичко това за нея. Завидя й леко заради забележителната способност да се фокусира и да се посвещава изцяло на задачата и на обекта, които са пред нея. Толкова много и различни неща бяха важни за Мадлин. Хрумна му глупавата мисъл, че истинският смисъл на живота е в това, че нещата имат смисъл – много от нещата. Имаше нещо почти сюрреалистично в тази мисъл – усещане, което се подхранваше от странното време. Беше определено хладно за август, във въздуха се носеше есенна мъгла, а от влажната трева се надигаше мирис на пръст. В този кратък миг случващото се му заприлича повече на част от размиващ се сън, отколкото на осъзната реалност от всекидневния живот.

„Егейска одисея“, ресторантът, където щеше да се срещне с Адонис Ангелидис, известен и като Дони Ейнджъл, се намираше на Акстън авеню, на по-малко от три пресечки от сградата с апартаменти, върху която бе съсредоточено разследването. Двучасовото пътуване от Уолнът Кросинг мина безметежно. Паркирането, както и при предишното му посещение, също не беше проблем. Гърни си намери място на около петнайсет метра от вратата на ресторанта. Беше навреме: два часа следобед.

Вътре бе спокойно и почти празно. Само една от близо двайсетте маси бе заета – от самотен възрастен мъж, четящ гръцки вестник. Интериорът на ресторанта бе в типичните за Гърция цветове – синьо и бяло. Стените бяха украсени с цветни керамични плочки. Във въздуха се носеше аромат на риган, печено агнешко и силно кафе.

Млад сервитьор с тъмни очи доближи Гърни.

– Мога ли да ви помогна?

– Казвам се Дейв Гърни. Имам среща с господин Ангелидис.

– Разбира се. Заповядайте.

Поведе го към по-уединено място в задната част на помещението. После отстъпи назад и направи подканващ жест към сепаре, в което можеха да се настанят поне шестима, но в момента там имаше само един човек – набит мъж с голяма глава и гъста сива коса.

Носът му беше сплескан и крив като на боксьор. Здравите му рамене подсказваха, че някога е бил много як и силен – може би и все още бе такъв. Изражението на лицето му бе белязано от дълбоки бръчки на огорчение и недоверие. Държеше дебела пачка банкноти и ги броеше, като ги поставяше на стройна купчинка на масата. На китката му имаше златен „Ролекс“.

Вдигна глава. Устните му се разтвориха в усмивка, но подозрението не изчезна от погледа му.

– Благодаря ви, че дойдохте. Аз съм Адонис Ангелидис. – Гласът беше дрезгав и нисък, сякаш по гласните му струни имаше мазоли от непрекъснато викане. – Простете, че не ставам да ви посрещна, господин Гърни. Гърбът ми... не е добре. Моля, седнете.

Въпреки дрезгавостта на гласа начинът, по който произнасяше думите, бе изключително прецизен, сякаш избираше предварително всяка сричка.

Гърни седна точно срещу него. На масата имаше няколко чинии с храна.

– Кухнята е затворена, но ги помолих да направят няколко специални ястия за вас, за да си изберете. Всичко е много хубаво. Познавате ли гръцката кухня?

– Мусака, сувлаки, баклава. Само толкова.

– Ааа... Добре. Нека ви обясня.

Остави купчината банкноти на масата и започна да посочва и описва подробно съдържанието на всяка чиния – спанакопита (баница със спанак и праз), салата мелицано (с патладжани) , каламария тиганита (калмари на тиган), арни яхни (агнешко варено), гаритес ме фета (печени скариди със сирене ) . Имаше и малка купа с маслини, кошница с препечени филийки хляб и голяма купа със свежи пурпурни смокини.

– Вземете си каквото ви хареса или опитайте от всичко. Много е вкусно.

– Благодаря ви. Ще си взема смокиня.

Гърни взе една и отхапа от нея. Ангелидис го наблюдаваше с интерес. Гърни кимна одобрително.

– Прав сте. Много е вкусна.

– Разбира се. Не бързайте. Отпуснете се. Ще говорим, когато сте готов.

– Можем да говорим и сега.

– Добре. Трябва да ви попитам нещо. Разказвали са ми за вас. Вие сте експерт по убийствата. Вярно ли е? Разбира се, имам предвид, разследването на убийства, не извършването им – усмихна се отново гъркът. Очите му продължиха да наблюдават внимателно. – С това ли се занимавате?

– Да.

– Добре. Нямате връзка с Отдела за борба с организираната престъпност и други подобни, нали?

– Моята цел са убийствата. И се опитвам да не позволявам други проблеми да застават на пътя ми.

– Добре. Много добре. Може би тръгваме от една и съща позиция. И имаме основа за разбирателство. Как мислите, господин Гърни?