Джон Вердън - Питър Пан трябва да умре

– Какво правите тук?

Клемпър премигна и усмивката изчезна от лицето му, както и официалният тон.

– Трябва да поговорим, човече, преди това, в което си въвлечен, да излезе извън контрол.

– Това , в което съм въвлечен?

– Тая простотия с Бинчър. Знаеш ли за него?

– Какво да знам за него?

– Каква отрепка е?

Гърни се замисли за миг.

– Сам ли реши да дойдеш тук, или някой те изпрати?

– Опитвам се да ти направя услуга. Може ли да поговорим?

– Разбира се. Говори.

– Искам да кажа – приятелски. Като хора стоящи от една и съща страна на улицата.

Очите на мъжа излъчваха опасност. Но любопитството на Гърни надделя над подозрението. Изключи двигателя и излезе от колата.

– Е, какво искаш да ми кажеш?

– Този евреин, адвокатът, за когото работиш... е направил кариера от клеветенето на полицаи. Знаеше ли го?

От Клемпър се разнасяше миризма на ментови бонбони, която обаче не можеше да прикрие киселия мирис на алкохол, прокрадващ се отдолу.

– Не работя за никого.

– Бинчър каза друго по телевизията.

– Не нося отговорност за нещата, които той говори.

– Значи еврейската отрепка лъже?

Гърни се усмихна, но същевременно промени позицията на краката си, за да бъде по-стабилен, ако се наложи да се защитава физически.

– Какво ще кажеш да се върнем обратно на същата страна на улицата?

– Какво?

– Каза, че искаш приятелски разговор.

– Съвсем приятелски ти обяснявам, че Лекс Бинчър изкарва мангизи, като се хваща за разни изпуснати фрази по телефона и мазните му клиенти продължават да обикалят по улиците. Виждал ли си шибаната му къща в Купърстаун? Най-голямата къща на езерото и всеки цент за нея е изкаран от дилърите, които измъква от затвора заради дребни технически пропуски на ченгетата. Наясно ли си с тези лайна?

– Не ми пука за Бинчър. Интересувам се единствено от убийството на Спалтър.

– Добре, нека поговорим за това. Кей Спалтър уби съпруга си. Застреля го в шибаната глава. Беше съдена, призната за виновна и пратена в затвора. Кей Спалтър е лъжлива уличница, убийца, която заслужено си излежава годинките. Само че твоят слизест малък еврейски приятел Бинчър се опитва да я измъкне по процедурни...

Гърни го прекъсна.

– Клемпър, направи ми услуга. Не се интересувам от еврейските ти проблеми. Ако искаш да говорим за случая „Спалтър“, говори.

На лицето на мъжа се изписа гримаса на омраза и за миг Гърни помисли, че сблъсъкът им ще стане брутално директен.

Сви дясната си длан в юмрук, държейки ръката си скрита от погледа на Клемпър, и пристъпи от крак на крак за по-добро равновесие. Но ченгето само се усмихна с празната си усмивка и поклати глава.

– Добре. Ето какво ще ти кажа. Няма начин тя да се измъкне заради някаква шибана процедура. С твоя опит би трябвало да си наясно с това. Защо, по дяволите, се занимаваш с тази простотия? Какво искаш да постигнеш?

Гърни сви рамене и попита небрежно:

– Забеляза ли проблема с уличната лампа?

– За какво говориш?

– Стълбът на уличната лампа, заради който е невъзможно от този апартамент да се направи чист изстрел към гробищния парцел.

Ако Клемпър бе възнамерявал да се преструва на неосведомен, забавянето му го издаде.

– Не е било невъзможно. Направен е.

– Как?

– Лесно – ако жертвата не е била на мястото, на което свидетелите казват, че е била, и ако с оръжието не е стреляно от мястото, където е намерено.

– Искаш да кажеш, ако Карл е бил поне на три метра встрани от мястото, където са го видели всички, и ако стрелецът е стоял на стълба?

– Възможно е.

– Какво е станало със стълбата?

– Може да се е качила на стол.

– За изстрел от 500 метра? С двукилограмов триножник, висящ от пушката?

– Откъде, по дяволите, да знам? Факт е, че Кей Спалтър е била в сградата – в онзи апартамент. Имаме свидетел. Имаме следи в прахта от обувки с нейния размер на мястото. Имаме следи от барут в апартамента. – Млъкна и погледна подозрително Гърни. – Кой ти е казал, че там е имало двукилограмов триножник?

– Няма значение. Важното е, че има несъответствия в сценария ти за стрелбата. Затова ли се отърва от записа от магазина за електроника?

И отново колебанието на Клемпър бе със секунда по-дълго от нормалното.

– Какъв запис?

Гърни пренебрегна въпроса му.

– Намирането дори на едно доказателство, което не пасва на твоята теория, означава, че тя е погрешна. Отърваването от доказателство обаче създава по-голям проблем – като този, с който се бориш сега. Какво имаше на записа?