Джон Вердън - Питър Пан трябва да умре

– Беше изправен лице в лице с бесен лунатик – отчаян, разпадащ се човек. Но, разбира се, не носеше пистолета си? – В очите й имаше болка. Болка и страх. – Сега разбираш ли защо искам да се видиш с Малкълм Кларет?

Той се канеше да каже нещо от сорта, че не е знаел за идването на Клемпър, че никога не му е харесвало да носи пистолет и че принципно не би го правил, освен ако не знае, че ще се изправи срещу някаква опасност – но осъзна, че тя говори за нещо по-дълбоко и по-голямо от този случай, а в момента нямаше желание да се захваща с тази по-сериозна тема.

След като бърса чинията разсеяно още минута-две, Мадлин излезе от кухнята и тръгна към горния етаж. След малко Гърни чу първите тонове от неприятната стържеща мелодия на челото.

Беше избегнал обсъждането на проблема, намекнат във въпроса й за Малкълм Кларет, но сега не можеше да избие образа на човека от главата си – прекалено умния му поглед, рядката коса на високото бледо чело, жестовете, пестеливи като думите му, бозавите панталони и широката жилетка, спокойствието и непретенциозните маниери.

Гърни осъзна, че си представя човека така, както го бе виждал преди години. Промени мислено образа като с компютърна програма за състаряване – по-дълбоки бръчки, по-малко коса, всички утежняващи ефекти от времето, отпускането на кожата и на плътта... Стана му неловко от резултата и прогони картината от съзнанието си.

Вместо това се замисли за Клемпър – за обсесивната му пагубна мания по Кей Спалтър, за убедеността му в това, че е виновна, и за готовността му да манипулира разследването, за да получи желания резултат възможно най-бързо.

Подходът му към случая бе притеснителен – не защото беше напълно противоположен на обичайната процедура, а защото не беше . Обвинението, което Клемпър бе отправил към Гърни, не беше чак толкова несправедливо или неоснователно. Представата, че добрият детектив винаги действа по принципите на чистата логика и е с отворено съзнание за обективни заключения, засягащи характера на престъплението и идентичността на извършителя, в най-добрия случай е само приятна фантазия. В реалния свят на престъпленията и наказанията – както и във всички човешки действия и постъпки – обективността е илюзия. Самото оцеляване изисква да стигаме до заключения по-бързо, направо с прескоци.

Решаващото действие винаги се основава на частични доказателства. Ловецът, който започне да изисква писмено потвърждение от зоолога, че еленът, който вижда пред себе си, наистина е елен, скоро ще издъхне от глад. Обитателят на джунглата, който реши да преброи всички ивици по кожата на тигъра, преди да хукне да бяга, ще бъде убит и изяден. Гените, които настояват за сигурност, не са от тези, които се предават на следващото поколение.

В реалния свят трябва да свързваме малкото точки, които имаме, и бързо да създаваме модел, който звучи поне донякъде логично. Системата не е съвършена. Както и самият живот. Опасността не идва от недостатъчното количество точки, а от подсъзнателните лични причини, заради които отдаваме предимство на едни точки пред други, и заради които искаме моделът да изглежда по определен начин. Възприятието ни за събитията се изкривява много повече от силата на нашите емоции, отколкото от несъвършенството на информацията, с която разполагаме.

В светлината на тези размишления ситуацията беше проста. Клемпър бе искал Кей да е виновна и следователно беше повярвал, че е . Точките, които не пасваха на модела му, бяха отхвърлени или пренебрегнати. По същия начин били отхвърлени или пренебрегнати и правилата, които биха възпрепятствали „справедливия“ край.

Но имаше и друга гледна точка.

Тъй като процесът на стигане до заключение въз основа на непълна информация е естествен и необходим, предупреждението на здравия разум против правенето на това всъщност се свежда просто до предупреждение да не правиш погрешно заключение.

Истината е, че всяко заключение може да е преждевременно. Окончателната присъда за обосноваността на скока ще бъде издадена въз основа на реалния резултат.

Тази мисъл повдигаше друг притеснителен въпрос. Друга възможност.

Да допуснем, че заключението на Клемпър е било правилно.

Да допуснем, че изпълненият с омраза Клемпър е стигнал до истината. Да допуснем, че немарливите процедури и вероятните нарушения са били грешен начин да стигне до верния край. Да допуснем, че Кей Спалтър наистина е виновна за убийството на съпруга си. Гърни нямаше никакво желание да помага за освобождаването на хладнокръвна убийца, колкото и калпаво да е бил воден процесът й.