Джон Вердън - Питър Пан трябва да умре

– Аз ще се оправя с това – каза Ести. – Мисля, че познавам точния човек.

– Супер – кимна й с признателност Гърни. – Освен предполагаемото време на смъртта, виж дали можеш да намериш снимки от началото на аутопсията.

– Снимките, направени преди да го отворят?

– Точно така – тялото на масата, плюс снимки на главата и шията.

– Искаш да видиш как е прободен? – попита с крива усмивка Ести, разкривайки по-голям интерес към подобна дейност, отколкото бе обичайно за жена. А дори и за мъж.

Обикновено невъзмутимият Хардуик направи гримаса на отвращение. После се обърна към Гърни.

– Мислиш, че тази гадост е някакъв вид послание?

– Обикновено такива неща са ритуали, освен ако не са направени нарочно, за отвличане на вниманието.

– И кое от двете е според теб в този случай? – попита Ести.

Гърни сви рамене.

– Не съм сигурен. Но посланието ми се струва достатъчно ясно.

Хардуик изгледаше така, като че ли го е заболял зъб.

– Имаш предвид като... „Мразя те толкова много, че искам да забия колове в шибания ти мозък“. Нещо такова?

– Не забравяй врата – каза Ести.

– Ларинкса – каза Гърни.

И двамата го погледнаха.

Еси заговори първа.

– Какво имаш предвид?

– Готов съм да се обзаложа, че целта на петия пирон е бил ларинксът на Гас.

– Защо?

– Това е гласовият орган.

– И?

– Очи, уши, ларинкс. Зрение, слух, глас. Всичко е унищожено.

– И какво ти говори това? – каза Хардуик.

– Може и да греша, но ми идва следното на ум: „Не виждам зло, не чувам зло, не говоря зло“ 1.

Ести кимна.

– Звучи логично! Но за кого е посланието? За жертвата или за някой друг?

– Зависи колко луд е убиецът.

– Как така?

– Психопат, който убива за лично емоционално освобождение, обикновено оставя символично послание, което отразява характера на собствената му патология – често като уврежда някои части на жертвата. Посланието спомага за чувството на освобождение. То е съществено за връзката между него и жертвата. Вероятно е и послание към някой от детството му – човек, който е в корена на патологията; обикновено един от родителите.

– Това ли смяташ, че са пироните в главата на Гурикос?

Гърни поклати глава.

– Ако убийството на Гурикос е свързано с другите две – на майка и син, бих казал, че е предизвикано по-скоро от някаква практична причина, а не от психично разстройство.

Ести се изненада.

– Практична причина?

– Струва ми се, че убиецът съветва някого да си гледа работата, да мълчи за нещо и същевременно му показва какво ще се случи, ако не го направи. Големите въпроси тук са: кой е този някой и какво е това нещо ?

– Имаш ли предположение?

– Само предположение. Нещото може да е някакъв факт за първите две убийства.

Хардуик се намеси.

– Като самоличността на стрелеца например?

– Или мотивът – каза Гърни. – Или някаква уличаваща подробност.

Ести се наведе напред.

– Кой според теб е бил предупреждаван?

– Не знам достатъчно за отношенията на Гас, за да кажа. Според Ангелидис Гас редовно е организирал в дома си петъчна покер вечер. След убийството убиецът е оставил вратата на къщата му незаключена. Може да е било пропуск или пък да е направено нарочно, така че покер групата да открие тялото, когато дойде същата вечер. Може посланието „Не виждам зло, не чувам зло, не говоря зло“ да е било предназначено за някой от покерджиите, дори за самия Ангелидис. От ОБОП сигурно знаят повече за хората, които са присъствали. Може би дори Гас е бил под наблюдение.

Ести се намръщи.

– Ще се опитам да разбера каквото мога от моята приятелка, но тя... може да няма пълен достъп до всичко. Не искам да я поставям в неловка ситуация.

Челюстта на Хардуик се стегна.

– Внимавай с тези шибани специални отряди. Мислим, че във ФБР са зле, но те са нищо в сравнение с момчетата от елитните спецсили. – Натърти на прилагателното с иронично презрение. Но в очите му нямаше следа от хумор.

– Знам какви са и знам какво правя – Ести го погледна предизвикателно за момент. – Да се върнем към началото. Как ви се струва обяснението с „превантивния удар“ – че Карл е бил убит от човека, който е бил неговата мишена?

Хардуик поклати глава.

– Може и да е истина, но има вероятност и да е пълна глупост. Хубава история, но помислете за източника. Защо трябва да вярваме на Дони Ейнджъл?

Ести погледна Гърни.

– Дейв?

– Не мисля, че трябва да намесваме думата „вяра“. Това, което Ангелидис каза , че се е случило, може наистина да се е случило. Сценарият ми се струва достатъчно смислен. Всъщност чухме и друга история, която се връзва. Кей Спалтър спомена, че Карл често е играл покер с човек, уреждащ убийства за мафията.