Джон Вердън - Питър Пан трябва да умре

Хардуик махна пренебрежително с ръка.

– Това не доказва нищо. И определено не доказва, че Карл е наел Гас да уреди убийството на някого.

Ести погледна отново към Гърни.

Той просто сви рамене.

– Вярно е. Няма доказателство. Но е възможност. Достоверна брънка от веригата.

– Добре – каза Ести, – ако смятаме, че версията на Ангелидис е възможна – че мишената на Карл е реагирала по-бързо и е станала убиец, – не трябва ли да направим списък с хората, които Карл би искал мъртви?

Харудик издаде недоволно ръмжене.

Тя се обърна към него.

– Да имаш по-добра идея?

Той сви рамене.

– Добре, направи списък.

– Ще направя. – Тя взе химикалката си и я вдигна над тефтера. – Дейв... Предложения?

– Джона.

– Братът на Карл? Защо?

– Защото, ако Джона не е стоял на пътя, Карл е щял да има пълен контрол над семейната фирма, заедно с всичките й активи, които би могъл да обърне в кеш и да финансира политическите си планове със замах. Любопитното е, че Джона е имал същия мотив да се отърве от Карл – да получи контрол върху „Недвижими имоти Спалтър“, за да финансира разширяването на своята киберкатедрала.

Ести повдигна въпросително вежди.

– Кибер...?

– Дълга история. Важното е, че Джона има големи амбиции и би се възползвал добре от парите.

– Ясно, записвам го. Кой още?

– Алиса.

Ести премигна, сякаш й бе хрумнало нещо неприятно, преди да отбележи името в тефтера си.

Устата на Хардуик се изви надолу.

– Собствената му дъщеря?

Ести отговори първа.

– От телефонните разговори на Клемпър с Алиса останах с впечатление, че отношенията с баща й... не са... това, което бихте нарекли нормална връзка между баща и дъщеря. Звучеше ми така, сякаш Карл я е принуждавал да прави секс с него.

– И преди ми го каза – намеси се Хардуик. – Не ми е приятно да мисля за подобни гадости.

Възцарилото се мълчание бе нарушено от Гърни.

– Погледни на това от практична перспектива. Алиса е закоравяла наркоманка, която няма желание да се изчиства. Карл е искал да стане губернатор на Ню Йорк. Имал е много за губене – и сега, и в бъдеще. Ако е бил в инцестни отношения с Алиса, вероятно още от ранното й детство, това би било огромна възможност за изнудване – за наркоманка със скъпи за поддържане навици би било доста трудно да устои на подобно изкушение. Да предположим, че нуждите на Алиса са станали прекалено крайни. Да предположим, че Карл е започнал да я възприема като заплаха за всичко, към което се е стремял. От доста хора чухме, че е бил маниакално амбициозен, способен на всичко мъж.

Хардуик отново доби изражението, сякаш го измъчват газове.

– Казваш, че Алиса може да е открила, че той иска да я отстрани, и е наела някой да го убие преди това?

– Нещо такова. Това поне би се вързало с теорията на Ангелидис. По-простичката версия би била, че всичко е идея на Алиса – че Карл никога не е предприемал нищо срещу нея, че тя чисто и просто е искала парите му и е поръчала да го убият.

– Но според завещанието Кей е единствената наследница. Алиса е нямало да получи нищо. Така че защо...

Гърни го прекъсна:

– Алиса нямало да получи нищо, освен ако Кей не бъде осъдена за убийство. След като Кей бъде осъдена, според законите в Ню Йорк наследството й се блокира и цялото състояние на Карл преминава към Алиса.

Хардуик се ухили доволно от разкрилата се нова възможност.

– Това може да обясни всичко. Може да обясни защо е чукала Клемпър, за да го накара да прецака случая. Може дори да е чукала гаджето на майка си, за да го накара да лъжесвидетелства в съда. Тя е хладнокръвна наркоманка – би изчукала и маймуна, за да си получи дозата.

Ести изглеждаше притеснена.

– Може би баща й не е правил секс с нея. Може би е разказала тази история на Клемпър, за да получи съчувствието му.

– Съчувствие, как ли пък не! Сигурно се е досетила, че това ще го възбуди.

Ести обмисли думите му и отвращението на лицето й се смени със съгласие.

– Мамка му. Всичко, което съм мислила за този човек, е вярно, че и по-ужасно от това. – Млъкна и си отбеляза нещо в тефтера. – Значи Алиса е възможен заподозрян. Както и Джона. А приятелят на Кей?

Хардуик поклати глава.

– Не и в сценария с превантивния удар, който обсъждаме. Не виждам защо Карл ще поръчва убийството му. Едва ли е щял да харчи пари точно за него. Можел е да се отърве от нещастника много по-лесно. А и последното, което си представям, е как младият Дарил открива, че е потенциална мишена на убийство и реагира, като организира светкавичен ответен удар.