Джон Вердън - Питър Пан трябва да умре

– Да, поне тези тримата.

– Ще видя какво мога да направя. Мислиш ли, че можем да измъкнем признание за лъжесвидетелстване от някой от тях?

– Би било добре. Но най-вече искам да знам, че са живи и местоположението им е известно.

– Живи?

Изражението на Хардуик беше такова, сякаш знае какво подозира Гърни и е на същото мнение. Ако в дъното на мистерията стоеше човек, способен да стори това, което бе сторено на Гас Гурикос, той беше способен на всичко. Възможните версии бяха кошмарни.

А мисълта за кошмарните възможности извика в съзнанието на Гърни и образа на Клемпър.

– Почти забравих – каза той, – но любимият ви следовател от Бюрото ме чакаше този следобед, когато се прибрах у дома след срещата с Ангелидис.

Хардуик присви очи.

– Какво, по дяволите, е искал от теб?

– Искаше да разбера, че Кей е зла, лъжлива кучка и убийца; че Бинчър е зло, лъжливо еврейско копеле; и че той, Мик Клемпър, е кръстоносец в епичната битка на Господ срещу Злото. Призна, че може да е допуснал грешка или две, но това не променя факта, че Кей е виновна като самия грях и заслужава да умре в затвора – по-възможност, скоро.

Ести се въодушеви.

– Сигурно е в паника, щом е дошъл в дома ти да вилнее така.

Хардуик като че ли се съмняваше.

– Сигурен ли си, че е искал само това? Да ти каже, че Кей е виновна.

– Изглежда отчаяно искаше да ме убеди, че всичко, което е направил, е законно – погледнато в един по-широк контекст. Може и да се е опитвал да измъкне – по доста недодялания си начин – информация какво точно знам. Според мен има един въпрос, на който трябва да си отговорим за Клемпър – да разберем дали е много сбъркан, или е много корумпиран .

Ести добави:

– Или много опасен .

Хардуик смени темата.

– Значи аз ще се опитам да открия тримата свидетели на обвинението, които могат да се превърнат в трима безследно изчезнали, а те – в Бог знае какво. И ще помоля приятелчето си в Интерпол за още една услуга. Ести ще се обади на своите връзки в ОБОП и ще помоли някого да направи проучване в базите. А ти какво ще правиш, Шерлок?

– Първо ще поговоря с Алиса Спалтър. После с Джона.

– Супер. Но как ще ги накараш да говорят с теб?

– С чар. Със заплахи. С обещания. Каквото потрябва.

Ести се изсмя кратко и цинично.

– Предложи на Алиса една хубава доза и тя ще те последва и на Луната. Виж за Джона, нямам идеи, сам ще трябва да измислиш нещо.

– Знаеш ли къде мога да намеря Алиса?

– Последното, което чух, беше, че е в семейното имение на езерото Винъс. След смъртта на Карл и задържането на Кей вече е съвсем сама. Но внимавай за Клемпър. Смятам, че все още се вижда с нея. Все още има чувства към това малко чудовище, което явно умее да го размеква.

Хардуик изсумтя.

– Май имаш предвид, че умее да го втвърдява ?

– Отвратителен си! – Ести се обърна към Гърни. – Ще ти пратя адреса с есемес. Не, по-добре да ти го дам веднага. Имам го записан.

Стана от масата и излезе от стаята.

Гърни се облегна назад и лукаво погледна Хардуик.

– Може би си въобразявам, но ми се струва, че вече си малко по-близо до моя възглед за делото.

– За какво, по дяволите, говориш?

– Интересът ти като че ли се разшири извън чисто техническите елементи на обжалването.

Отначало Хардуик сякаш се канеше да оспори твърдението, но после просто поклати глава.

– Тези шибани пирони... – Загледа се в пода. – Не знам... карат те да се питаш колко ужасни могат да бъдат хората. Безумно. Абсолютно. Зли. Мамка му! – Млъкна, все още поклащайки глава, като във филмова сцена на забавен каданс. – Попадал ли си някога на нещо... което просто те кара да се питаш: „какво, по дяволите...“? Искам да кажа... има ли някакъв предел за злото, което човек би могъл да извърши?

На Гърни не му беше нужно много време за мислене. В съзнанието му изплуваха образи. Отрязани глави, прерязани гърла, разчленени тела. Деца, изгорени живи от родителите си. Случаят „Сатанинският Дядо Коледа“, в който сериен убиец увиваше като подаръци части от телата на жертвите си и ги пращаше по домовете на местните ченгета за Коледа.

– Много неща ми идват наум, Джак, но най-новият образ, който не спира да ме тормози нощем, е лицето на Карл Спалтър – снимката, заснета, докато все още е бил жив, по време на делото на Кей. Има нещо ужасяващо в изражението му. Може би отчаянието, изписано в очите му, ми повлия така, както на теб ти влияят пироните в очите на Гас.

Никой от тях не каза нищо повече, докато Ести се върна с лист, който подаде на Гърни.