Джон Вердън - Питър Пан трябва да умре

– Вероятно този адрес дори няма да ти е нужен – каза тя. – Можех да ти кажа просто да потърсиш най-голямата къща на Лейкшор драйв.

– С това все пак ще ми е по-лесно. Благодаря.

Тя седна на стола и любопитно ги изгледа един по един.

– Какво става? И двамата изглеждате доста... оклюмали.

Хардуик се изсмя пресипнало, но не особено весело.

Гърни сви рамене:

– От време на време виждаш реалността, с която се борим всеки ден. Голата реалност. Разбираш ли за какво говоря?

Гласът й се промени.

– Да, разбира се, че да.

Настана мълчание.

– Трябва да се фокусираме върху факта, че имаме напредък – каза след малко Гърни. – Предприели сме подходящи действия. Точната информация и ясната логика ще...

Думите му бяха прекъснати рязко от внезапен остър удар по дървената стена на къщата.

Ести се напрегна и се огледа притеснено.

Хардуик трепна.

– Какво, по дяволите, беше това?

Звукът се повтори – като рязък удар с върха на камшик – и всички светлини изгаснаха.

1Будистка концепция, символизирана от трите маймунки „Не знам, не чух, не видях“, както е станал популярен изразът у нас. Идеята обаче не е за пасивно отношение към живота, а за активно – да не търсиш зло. – б. пр.

2Роман на Фредерик Форсайт от 1971 г., в който се разказва за френска терористична групировка, която иска да убие президента Шарл дьо Гол. – б. пр.

3Modus operandi (латински) – начин на действие, термин, използван често в криминалистиката. – б. р.

4National Crime Information Center (NCIC) – централната база данни на САЩ за проследяване на информация, свързана с престъпления. – б. пр.

Гърни инстинктивно се метна от стола си на пода. Хардуик и Ести го последваха незабавно, ругаейки.

– Не нося оръжие – каза бързо Гърни. – Какво имаш в къщата?

– Глок девятка в гардероба в спалнята – каза Харудик. – Зиг зауер 38 в нощното шкафче.

– Кел-тек 38 в чантата ми – каза Ести. – Точно зад теб е, Джак, на пода. Избутай я към мен.

Гърни чу Хардуик да се премества от другата страна на масата, после нещо се плъзна по пода към Ести.

– Взех я – каза тя.

– Връщам се след секунда – обади се Хардуик.

Гърни го чу да изпълзява от стаята, като продължаваше да ругае, вътрешна врата се отвори със скърцане, после се чу как се отваря и затваря чекмедже. Светна фенерче, после загасна. Чуваше и дишането на Ести, съвсем близо до себе си.

– Тази вечер няма луна, нали? – полупрошепна тя.

За един налудничав миг, в хватката на първичния страх и на адреналина, тихият глас и близостта й му подействаха толкова абсурдно еротично, че Гърни забрави да отговори на въпроса.

– Дейв?

– Да. Така е. Няма луна.

Ести се приближи още, ръката й докосна неговата.

– Какво става според теб?

– Не съм сигурен. Нищо хубаво.

– Мислиш ли, че преиграваме?

– Надявам се.

– Не виждам нищо, мамка му. А ти?

Той погледна по посока на прозореца до масата.

– Не. Нищо.

– Мамка му! – Магнетизмът на нервния й шепнещ в мрака глас бе направо сюрреалистичен. – Смяташ ли, че звуците бяха от удари на куршуми в стената?

– Може би.

Всъщност беше сигурен. И преди бе попадал под обстрел – и то неведнъж.

– Не чух изстрели.

– Може да са използвали заглушител.

– О, по дяволите. Мислиш ли, че нашето снайперистче е навън?

Гърни беше доста сигурен и в това, но преди да отговори, Хардуик се върна.

– Взех и двата пистолета. Предпочитам глока. Имаш ли проблем да вземеш зига?

– Никакъв.

Хардуик докосна лакътя на Гърни, намери дланта му и пъхна пистолета в нея.

– Пълен пълнител, един вътре, на предпазител е.

– Супер. Благодаря.

– Може би е време да повикаме кавалерията – каза Ести.

– Забрави! – каза Хардуик.

– И какво ще правим? Ще седим така цяла нощ?

– Ще измислим начин да хванем кучия син.

– Да го хванем ? Това правят спецчастите. Ние се обаждаме. Те идват. Те го хващат.

– Майната им. Ще го пипна сам. Никой не стреля по шибаната ми къща. Мамка му!

– Джак, за бога, човекът стреля по електрическия кабел. В тъмното. Този е суперстрелец. С мерник за нощно виждане. Който се крие в гората. Как, по дяволите, ще го пипнеш? Овладей се!

– Майната му! Не е чак толкова добър – бяха му нужни два изстрела, за да прекъсне електричеството. Ще завра глока в шибания му задник.

– Може би не са му били нужни два изстрела – каза Гърни.

– За какво, по дяволите, говориш? Светлините угаснаха на втория изстрел, не на първия.