Джон Вердън - Питър Пан трябва да умре

– Провери стационарния телефон.

– Какво?

– Стори ми се, че ударите бяха по различни места в горната част на стената. Мрежите за тока и за телефона ти на едно ли са вързани или отделно?

Хардуик не отговори, което беше красноречиво.

Гърни го чу как пълзи от масата към кухнята... после вдигна нещо – слушалката на телефона, след миг я постави отново на мястото й... обратно изпълзяване до масата.

– Няма сигнал. Прекъснал е шибаната линия.

– Не разбирам – каза Ести. – Какъв е смисълът от това, когато всички вече имат мобилни телефони? Явно знае кой е Джак, знае много добре кои сме всички, трябва да е наясно, че имаме телефони. Виждал ли си някога ченге без телефон? Защо да го прави?

– Може би му харесва да се фука – каза Хардуик. – Е, този шибаняк се ебава с неправилното ченге.

– Ти не си единствен тук, Джак. Може би се ебава с Дейв. Може би се ебава с всички ни.

– Не ми пука с кого си мисли, че се ебава. Стреля с шибаните си куршуми по моята шибана къща!

– Това е лудост. Да повикаме спецотряда. Още сега!

– Не сме в шибания Олбъни. Не е като да са в Дилуид и да чакат обаждане. Ще мине поне час, докато дойдат.

– Дейв? – Изражението й молеше за подкрепа.

Но Гърни не можеше да й я даде.

– Може би ще е по-добре да се оправим сами.

– По-добре? Как така по-добре, по дяволите?

– Ако направим случая официален, ще отворим торбата с лайната.

– Торбата... За какво говориш?

– Твоята кариера.

– Кариера?

– Ти си следовател от Бюрото за криминални разследвания, а Джак е ангажиран в процес, който директно атакува Бюрото. Как според теб ще се приеме това? Смяташ ли, че няма да разберат за около две секунди как се е сдобивал с вътрешна информация? Информация, с която може да съсипе живота на твоите колеги? Мислиш ли, че ще оцелееш след това – законно или другояче? Бих предпочел да се оправям със снайпериста в гората, отколкото да бъда считан за предател от хората, с които работя.

Гласът на Ести потрепери:

– Не виждам какво могат да докажат. Няма причина...

Спря внезапно.

– Какво беше това?

– Кое? – попита Гърни.

– През прозореца... на хълма срещу къщата... в гората... нещо просветна...

Хардуик се претърколи по гръб през масата, за да стигне до прозореца.

Взирайки се в мрака, Ести прошепна:

– Сигурна съм, че видях не...

И отново млъкна по средата на изречението.

Този път и Гърни, и Хардуик го видяха.

– Ето там! – извика Гърни.

– Това е една от моите ловни камери – каза Хардуик. – Активират се от движение. Имам половин дузина в гората, основно за ловния сезон. – Светна още една светлинка, този път по-високо на хълма. – Шибанякът се движи по пътеката. Измъква се! Мамка му!

Гърни чу как Хардуик се изправи на крака, втурна се от стаята към кухнята, после се върна с две фенерчета в едната ръка и пистолет в другата.

Постави единия фенер в центъра на масата с насочен към тавана лъч.

– Знам накъде се е насочил шибанякът. След като аз тръгна, вие се качете на колите си и се разкарайте оттук; забравете, че сте идвали.

Гласът на Ести прозвуча притеснено.

– Къде отиваш?

– Отивам натам, накъдето сочат камерите – към Скът Холоу, от другата страна на планината. Ако успея да стигна там преди него...

– Идваме с теб!

– Глупости! И двамата трябва да се махнете оттук – в противоположната посока. Веднага! Ако ви засекат и намесят в това, ще бъдете разпитвани от местните ченгета – и още по-лошо, от Бюрото. Ще настане гигантска шибана каша. Пазете се! Аз трябва да тръгвам!

– Джак!

Хардуик се втурна навън през входната врата. След няколко секунди чуха ръмженето на големия му понтиак, завъртането на гумите и посипването на камъчета чакъл по стените на къщата. Гърни взе оставения на масата фенер, излезе на верандата и видя как стоповете на колата изчезват зад завоя на тесния черен път, който водеше покрай точещите се гористи хълмове чак до път номер 10.

– Не трябва да отива сам – каза напрегнато и ядосано до него Ести. – Трябва да го последваме, да му пазим гърба.

Беше права. Но Хардуик също.

– Джак не е глупак. Виждал съм го в много по-лоши ситуации от тази. Той ще се оправи – опита се да я успокои Гърни, но не беше много убедителен.

– Не трябва да го оставяме да преследва този маниак сам!

– Може да се обади за подкрепление. Зависи само от него. Стига да не сме тук, Джак ще измисли някаква история. Ако сме тук, няма да се получи. И с кариерата ти е свършено.

– Исусе! Мразя това! – Ести се въртеше нервно в кръг. – И сега какво? Просто ще си тръгнем? Ще се качим на колите и ще се приберем вкъщи?