Джон Вердън - Питър Пан трябва да умре

Устните на Хардуик се свиха в израз на отвращение.

– Да, определено бяха пироните в очите – повтори тя, намигайки заговорнически на Гърни. – Всеки си има някаква чувствителна точка, нещо, което задължително привлича вниманието му, нали? Сега вече може би ще оставим Лекс Адвокатчето да се оправя с апелативния съд, а ние ще се заемем със самото престъпление – истинското, не с простотиите на Клемпър . – Произнесе името на полицая с видима погнуса. – Важно е да разберем какво наистина е станало. Да сглобим парченцата. Това смяташ, че трябва да направим, нали?

– Изглежда четеш мислите ми доста добре – отвърна Гърни. Зачуди се дали и знае какви мисли предизвиква в него отворената й тениска.

– Джак ми е разказвал доста за теб. А аз съм добър слушател.

Нетърпението на Хардуик стана очевидно.

– Може би трябва да си направим кафе, да седнем и да обсъдим ситуацията.

Час по-късно на масата в ъгъла, с повторно напълнени чаши и с доста бележки по листовете пред всеки от тях, тримата обобщаваха ключовите моменти от случая.

– Значи сме съгласни, че трите убийства вероятно са свързани едно с друго? – каза Ести, потропвайки с химикалката по бележника си.

– Ако допуснем, че резултатите от аутопсията на майката пасват на убийство – каза Хардуик.

Ести погледна Гърни.

– Точно преди да дойдеш се свързах с една позната от патолозите. Ще ми се обади утре. Но фактът, че стрелецът е оглеждал гробището в Лонг Фолс преди „инцидента“ с госпожата, е доста очевиден. Така че нека за момента да се съгласим, че работим по три свързани убийства.

Хардуик се взираше в чашата си с кафе, сякаш в нея се съдържаше някаква неизвестна субстанция.

– Имам проблем с това. Според гръцкото мафиотско приятелче на Гърни Карл е отишъл при Дебелия Гас, за да уреди покушение срещу някого – никой не знае срещу кого. Мишената е разбрала и за да го предотврати, е предприела превантивен удар. После се е разправила и с Гас, за всеки случай. Правилно ли съм разбрал?

Гърни кимна.

– Освен частта с „мафиотското приятелче“.

Хардуик пренебрегна възражението.

– Добре, за мен това означава, че Карл и неговата мишена са били в нещо като смъртоносна надпревара кой ще удари първи. Който стреля първи, печели играта, нали така?

Гърни кимна отново.

– Тогава защо някой в подобна ситуация би избрал толкова сложен, изискващ доста време и подготовка начин да се отърве от Карл? Все пак, ако знаеш, че има договор за живота ти, ще се разбързаш малко, нали? При тези обстоятелства нямаше ли да е по-логично просто да си сложи скиорска маска на лицето, да влезе в офиса на „Недвижими имоти Спалтър“ и да гръмне кучия син? Да се справи с проблема за половин ден, а не за седмица? И цялата тази идея да убие първо майката само за да закара Карл на гробището?! Струва ми се адски странно.

Гърни също имаше усещането, че нещо не е както трябва.

– Освен ако – намеси се Ести – целта на убийството на майката не е била просто да се направи постановка за Карл на гробището и да се осигури присъствието му на предвидимо място в предвидимо време. Може би майката е била мишена по друга причина. Може тя да е била главната мишена, а Карл да е второстепенната. Мислили сте за това?

Всички се умълчаха, за да обмислят думите й.

– Имам и друг проблем – каза Хардуик. – Разбирам, че има връзка между убийствата на Мери и Карл. Трябва да има. И разбирам, че има някакъв друг вид връзка между убийствата на Карл и Гас – може би е това, което казва Дони Ейнджъл, а може и да не е. Приемам връзката между убийство едно и две, и между две и три, но някак последователността на първото, второто и третото, събрани заедно, просто не се връзва.

Същото неудобство и съмнение бе обхванало и Гърни.

– Между другото, знаем ли със сигурност, че Карл е бил втори, а Гас – трети? – намръщи се Ести. – Какво мислиш?

– От начина, по който Ангелидис говореше за него, предположих тази последователност, но няма причина да е била в този ред. Знам само, че Карл и Гас са били убити в един и същи ден. Хубаво би било да открием потвърждение за времето на смъртта.

– Как?

– Имаме точното време на смъртта на Карл в досието по случая. Но само въз основа на това, което ми каза Ангелидис, не мога да съм сигурен за смъртта на Гас. Сещам се за два източника, които биха разполагали с информацията, но всичко зависи от контактите, които имаме – дали с патолозите, където е била направена аутопсията на Гурикос, или с някой от ОБОП, който има достъп до досието.