Джон Вердън - Питър Пан трябва да умре

Малките капчици слюнка около устата му вече хвърчаха във въздуха.

Гърни кимна замислено.

– Може би си прав.

Това бе любимият му начин на действие – дружелюбна реакция на яростта, разум срещу безумието. Продължи спокойно.

– Кажи ми нещо. Пусна ли въобще метода на действие на стрелеца в програмата за насилствени престъпления на ФБР 1?

Клемпър се втренчи в него и премигна няколко пъти, сякаш това щеше да му помогне да разбере по-добре въпроса.

– Защо, по дяволите, искаш да знаеш това?

Гърни сви рамене.

– Просто се чудех. Има някои отличителни елементи в подхода на стрелеца. Щеше да ми е интересно да видя дали в системата фигурира нещо подобно при някой друг случай.

– Ти си полудял. – Клемпър започна да отстъпва назад.

– Може би си прав. Но ако решиш да провериш това, погледни и за още един инцидент. Чувал ли си за гръцки гангстер на име Дебелия Гас Гурикос?

– Гурикос? – сега полицаят изглеждаше искрено объркан. – Какво общо има той?

– Карл помолил Гас да се погрижи за нещо. И по някаква странна случайност Гас е убит в същия ден, в който и Карл. Два дни след смъртта на майката на Карл. Така че може би говорим за троен удар.

Клемпър се намръщи, но не каза нищо.

– Ако бях на твое място, щях да проверя. Казаха ми, че от ОБОП са покрили случая на Гурикос, но ако има връзка с убийството на Спалтър, имаш право да знаеш детайлите.

Клемпър поклати глава с изражение, което показваше, че в момента би искал да бъде на всяко друго място на света, но не и тук. Обърна се рязко и се запъти към големия си джип, когато забеляза, че аутбекът на Гърни го блокира.

– Ще разкараш ли това нещо от пътя ми?

Не беше въпрос, а изръмжана заповед.

Гърни отмести колата си и Клемпър потегли, без да поглежда към него; когато завиваше по планинския път, за малко щеше да блъсне пощенската им кутия.

Едва тогава Гърни забеляза Мадлин в ъгъла на плевнята. Петелът и трите кокошки стояха спокойно и безшумно в тревата зад нея. Птиците бяха странно неподвижни, привели глави на една страна, сякаш в очакване на нещо, което все още не можеха да определят. Но знаеха, че идва.

1Violent Criminal Apprehension Program (ViCAP) – Програма за оценяване на криминалните случаи с повишено ниво на насилие, основна база данни в САЩ. – б. пр.

След не особено спокойна вечеря, по време на която нито Гърни, нито Мадлин казаха кой знае какво, тя започна да мие чиниите – винаги настояваше, че това е нейна задача.

Гърни отиде и седна на столчето до мивката. Знаеше, че ако изчака достатъчно дълго, тя ще се реши да му каже каквото й е на ума. Когато измитите чинии бяха сложени на сушилката, Мадлин взе кърпа, за да ги избърше.

– Предполагам, че това беше следователят по делото „Спалтър“.

– Да. Мик Клемпър.

– Много гневен мъж.

Винаги когато казваше очевидни неща, той знаеше, че тя намеква за нещо не толкова явно. В този момент нямаше представа какво е то, но изпита нужда да даде някакво обяснение за разговора, който със сигурност беше дочула.

– Сигурно е бил тежък ден за него.

– Тежък?

Гърни уточни:

– След като обвиненията на Бинчър са плъзнали по интернет, със сигурност много хора са започнали да звънят на Клемпър за обяснения. Шефовете му от БКР, правният отдел на щатската полиция, кабинетът на областния прокурор, хората от „Вътрешни разследвания“ и от екипа на главния прокурор, да не споменаваме лешоядите от медиите.

Мадлин се намръщи с чиния в ръка.

– Трудно ми е да разбера.

– Просто е. След като е говорил с Кей Спалтър, Клемпър е решил, че тя е виновна. Въпросът е колко болно е било това решение.

– Болно ли?

– Искам да кажа, до каква степен е било свързано с факта, че Кей му е напомняла за неговата бивша жена? И колко закона е нарушил, за да е сигурен, че тя ще бъде осъдена?

Тя все още държеше чинията.

– Нямах това предвид. Говорех за гнева, който видях в плевнята, колко близо беше до ръба на...

– Убеден съм, че причината за всичко е страхът му. Страхът, че злата Кей ще бъде освободена, страхът, че теорията му за случая ще бъде разбита на пух и прах, страхът, че ще загуби работата си, страхът, че може да влезе в затвора. Страхът, че изчезва, че се разпада на парченца, че губи представата за себе си. Страхът, че става никой.

– Значи казваш, че е отчаян.

– Абсолютно отчаян.

– Отчаян. Разпадащ се.

– Да.

– Носеше ли оръжието си?

За момент въпросът го стресна.

– Не, разбира се, че не.