Джон Вердън - Питър Пан трябва да умре

– Надявам се.

– Така... Значи искате да знаете за Карл?

– Да.

– Познавате ли гръцките трагедии?

– Моля?

– Софокъл. Запознат ли сте с творчеството на Софокъл?

– В известна степен. Само това, което си спомням от колежа.

Ангелидис се приведе напред, поставяйки здравите си ръце на масата.

– Гръцките трагедии имат простичка идея. Една велика истина: силата на човека е и негова слабост. Направо гениално. Съгласен ли сте?

– Виждам голяма доза истина в това.

– Добре. Защото тази истина уби Карл – кимна Ангелидис и млъкна, без да откъсва поглед от очите на Гърни. – Чудите се за какво, по дяволите, говоря, нали?

Гърни не каза нищо, само отхапа втора хапка от смокинята, отвръщайки на погледа на Ангелидис. Чакаше.

– Нещо простичко. Нещо трагично. Великата сила на Карл беше бързината, с която умът му стигаше до заключения, и желанието му за действие. Разбирате ли какво казвам? Действаше много бързо и без никакъв страх. Велика сила. Човек като него може да постигне много неща, велики неща. Но тази сила бе и неговата слабост. Защо? Защото великата му сила не бе съчетана с търпение. Тя трябваше да премахва незабавно всяко препятствие. Разбирате ли?

– Карл е искал нещо. Някой е препречил пътя му. Какво стана тогава?

– Той, разбира се, реши да унищожи препятствието. Това бе неговият начин.

– Какво направи?

– Чух, че иска да сключи договор с определен индивид, за да премахне пречката по пътя си. Казах му, че трябва да изчака, да предприеме малки стъпки, една след друга. Попитах го дали мога да направя нещо за него. Попитах го така, както баща се грижи за сина си. Той ми каза – не, проблемът бил извън... моята сфера на занимания... и не бива да се замесвам.

– Казвате ми, че Карл е искал някой да бъде убит, но не от вас?

– Според слуховете е отишъл при човек, който се занимава с подобни сделки.

– Този човек има ли си име?

– Гас Гурикос.

– Професия?

– Мениджър. Агент на таланти. Разбирате ли? Казвате на Дебелия Гас какво искате, споразумявате се за цената, давате му информацията, от която се нуждае, и той поема нататък. Повече нямате грижи. Той организира всичко, наема най-подходящия талант – не е нужно да знаете нищо. По-добре е така. Знам много забавни истории за Дебелия Гас. Някой ден ще ви разкажа.

Гърни бе чувал достатъчно „забавни“ истории за мафиоти, че да му стигнат за цял живот.

– Значи Карл Спалтър е платил на Дебелия Гас да наеме подходящ талант, за да премахне човек, който му е пречил?

– Такива са слуховете.

– Много интересно, господин Ангелидис. Как свършва тази история?

– Карл беше прекалено бърз. А Дебелия Гас не беше достатъчно бърз.

– Което означава...?

– Че е възможно да се е случило само едно. Този, когото Карл е искал толкова припряно да премахне от пътя си, е разбрал за договора преди това – преди Гас да предаде поръчката на стрелеца. И е предприел действия първи. Превантивен удар, нали? Отървал се е от Карл, преди Карл да се отърве от него.

– Какво казва вашият приятел Гас по въпроса?

– Гас не казва нищо. Не може. Гас също бе убит – в петъка, когато простреляха Карл.

Това си беше голяма новина.

– Казвате, че мишената е открила, че Карл е наел Гас да уреди удара, но преди Гас да го направи, потенциалната жертва се е обърнала и е ударила и двамата?

– Бинго. Превантивен удар.

Гърни кимна бавно. Определено беше възможно. Отхапа пак от смокинята.

Ангелидис продължи с известно въодушевление.

– Това прави работата ви сравнително лесна. Просто намерете кого е искал да отстрани Карл и ще откриете човека, който се е обърнал и го е гръмнал.

– Имате ли представа кой може да е бил?

– Не. И е важно да го разберете. Затова ме чуйте добре. Това, което се случи с Карл, няма нищо общо с мен. Няма нищо общо със сферата на моите бизнес интереси.

– Откъде знаете?

– Познавах Карл много добре. Ако беше нещо, с което можех да се справя, той щеше да дойде при мен. А вместо това отиде при Дебелия Гас. Значи е било нещо лично, нещо, което няма нищо общо с мен и нищо общо с бизнеса.

– Дебелия Гас не работи ли за вас?

– Той не работи за никого. Дебелия Гас беше независим. Осигуряваше услуги за различни клиенти. По-добре му беше така.

– Значи нямате никаква идея...

– Никаква идея – потвърди Ангелидис и изгледа Гърни продължително, право в очите. – Ако знаех, щях да ви кажа.

– Защо?

– Човекът, който простреля Карл, ме прецака много. Не обичам, когато ме прецакват. Това ме кара да искам да ги прецакам и аз. Разбирате ли?