Джон Вердън - Питър Пан трябва да умре

Журналистът доби изражение на ужасено смайване и размаха листовете в ръката си.

– Значи казваш, Лекс, че тази проблемна ситуация може да се окаже много по-голяма от това, което всички сме мислили?

– Меко казано, Брайън! Виждам как кариерите на някои важни хора изгарят и се превръщат в пепел! Всички от щатската полиция до кабинета на прокурора направо плачат да минат под ножа на закона! И аз не се боя да го използвам.

– Изглежда, че за кратко време сте успели да покриете доста сериозни и проблемни факти. Преди малко спомена, че сте наели прочутия детектив от нюйоркската полиция Дейв Гърни да работи с вас – същия детектив, който наскоро преобърна случая „Добрия пастир“ с главата надолу. Дейв Гърни ли е отговорен за новата информация?

– Ще го кажа така, Брайън. Ръководя силен екип. Поръчвам стрелбата и имам страхотни хора, които да стрелят. Гърни има най-високия резултат разкрити престъпления в историята на нюйоркската полиция. Той работи с идеалния партньор, Джак Хардуик – детектив, който бе принуден да напусне полицията, защото помогна на Гърни да разкрие истината за Добрия пастир. Нещата, които откриваме, са истински динамит – бомба след бомба. Нека ти кажа – с тяхна помощ смятам да изстрелям делото „Спалтър“ високо в небето.

– Лекс, току-що каза идеалното завършващо изречение. Време е да приключваме. Благодаря ти, че бе с нас тази вечер. Аз съм Брайън Борк от „Криминален конфликт“ – предаването, което ви осигурява място до ринга на най-експлозивните законови битки!

Зад Гърни се разнесе глас и го стресна.

– Какво гледаш?

Беше Мадлин, застанала на прага на кабинета.

– Изглеждаш мокра – каза той.

– Навън вали като из ведро. Не си ли забелязал?

– Бях потънал в това – той махна към компютъра.

Тя влезе в стаята и се намръщи към екрана.

– И какво каза за теб?

– Нищо хубаво.

– Звучеше като комплимент.

– Невинаги е добре да получаваш комплименти. Всичко зависи от източника, от който идват.

– Кой говореше?

– Агресивният адвокат, който Хардуик е уредил за Кей Спалтър.

– И какъв е проблемът?

– Не ми харесва да чувам името си като реклама по телевизията, особено от устата на его маниак, и то с този тон.

Мадлин изглеждаше притеснена.

– Смяташ ли, че с това интервю те е изложил на опасност?

Това, което си мислеше, но не каза на глас, за да не я разтревожи, бе, че играта винаги се променя значително и поема в опасна посока, когато убиецът разполага с твоето име, преди ти да си разбрал неговото. Сви рамене.

– Не обичам известността. Не ми харесва версиите по случая да се разтръбяват по медиите. Не обичам гигантските преувеличения. И особено не си падам по устати адвокати, който си правят реклама.

Имаше още нещо, което бе повод за реакцията му, но не го спомена: скритото чувство на вълнение. Въпреки че отрицателните му коментари бяха верни, трябваше да признае, пък дори и само на себе си, че едно такова самонасочващо се оръдие като Бинчър притежава силата да разтърси нещата и да предизвика реакция от заинтересуваните страни.

– Сигурен ли си, че само това те безпокои?

– Не е ли достатъчно?

Тя го изгледа продължително и притеснено. Погледът й казваше: Всъщност не отговори на въпроса ми.

Гърни бе решил да изчака до сутринта, преди да се обади на Хардуик по повод драматичната изява на Бинчър по телевизията.

В 8,30 на следващия ден реши да почака още малко – докато изпие кафето си. Мадлин вече беше в кухнята. Гърни си взе чашата и се настани срещу нея на масата. В мига, в който седна, стационарният телефон звънна. Той се надигна отново и отиде в кабинета, за да вдигне.

– Гърни на телефона. – Така се идентифицираше някога в полицията. Мислеше, че се е отървал от този навик, но явно не беше.

Пресипналият нисък, почти сънлив глас от другия край на линията не му бе познат.

– Здравейте, господин Гърни. Казвам се Адонис Ангелидис. – Млъкна, сякаш очакваше някаква реакция на разпознаване. Когато такава не последва, продължи. – Разбрах, че работите с човек на име Бинчър. Вярно ли е?

Сега вече привлече пълното внимание на Гърни, който си спомни какво му бе казала Кей Спалтър за мъжа, известен като Дони Ейнджъл.

– Защо питате?

– Защо питам ли? Заради това, което каза по телевизията. Бинчър спомена много въодушевено името ви. Знаете за това, нали?

– Да.

– Добре. Вие сте следовател, прав ли съм?

– Да.

– И сте прочут?

– Няма как да знам.

– Много забавно. „Няма как да знам.“ Харесва ми. Вие сте скромен човек.