Джон Вердън - Питър Пан трябва да умре

– Ще ти кажа, когато разбера.

Гърни погледна към Хардуик.

– Джак, има ли нещо, за което искаш да поговориш с Кей, докато е на телефона?

Той поклати глава, после заговори с пресилена сърдечност.

– Кей, ще държим връзка. Нали? И не се тревожи. Поели сме в правилната посока. Всичко, което открихме досега, е плюс за нас.

Звучеше много по-сигурен, отколкото изглеждаше на външен вид.

След като приключиха разговора с Кей Спалтър, Хардуик мълча необичайно дълго. Стоеше прав, взирайки се през прозореца на кабинета, очевидно потънал в някакви изчисления от типа „ако – то“.

Гърни седеше до бюрото и го наблюдаваше.

– Изплюй камъчето, Джак. Ще се почувстваш по-добре.

– Трябва да поговорим с Лекс Бинчър. Скоро. Сега ми се струва подходящ момент. Забъркаха се големи каши, които трябва да разчистим. Това е шибаният ни приоритет.

Гърни се усмихна.

– А аз мисля, че приоритетът ни е да посетим дома, в който е умряла Мери Спалтър.

Хардуик се обърна и се втренчи в него.

– Виждаш ли? За това говоря. Трябва да се съберем с Лекс, да седнем и да обсъдим положението, преди да хукваме да гоним вятъра или всяка дива гъска, която прелети покрай нас.

– Това може да е много повече от дива гъска.

– Така ли? И защо?

– Който и да е оглеждал апартамента в неделя – три дни преди смъртта на Мери Спалтър, – трябва да е знаел, че тя ще умре много скоро. Случайният нещастен инцидент, при който е умряла, може да не е толкова случаен.

– Еха, Шерлок! Намали малко! Цялата ти теория се крепи на неоправданата вяра в една супертъпа история. Най-тъпата, която съм чувал от много време.

– Вярата в историята на Еставио Болоко?

– Да. Вярата, че някакъв мошеник от автомивка, самонастанил се в полуразпадаща се сграда, надрусан с Бог знае какво, може да си спомни в кой ден от седмицата е видял някого да влиза в съседния апартамент. Преди девет месеца.

– Признавам, че има проблем с благонадеждността на свидетеля. Но все пак мисля...

– Наричаш това „проблем с благонадеждността на свидетеля“? Аз го наричам шибани лайна!

Гърни заговори спокойно.

– Разбирам те. Не казвам, че не съм съгласен с теб. Обаче, ако – и знам, че това е много голямо „ако“ – ако господин Болоко е прав за деня, тогава историята на престъплението става напълно различна от тази, предложена от прокурора на процеса на Кей. Исусе, Джак, помисли само. Защо може да е била убита майката на Карл?

– Това е чиста загуба на време.

– Може и да е, може и да не е. Да кажем, хипотетично, че смъртта й не е трагичен инцидент. Сещам се за два възможни подхода към този въпрос. Първо, и тя, и Карл са били първостепенни мишени – еднакво важни за целта на убиеца, каквато и да е тя. И второ, тя е била само стъпало, за да бъде осигурена по-добра възможност за премахването на главната мишена, Карл да бъде накаран да застане на открито в онова гробище в точно предвидимо време.

Тикът в ъгълчето на устата на Хардуик се появи отново с пълна сила. Два пъти понечи да заговори и се спираше. На третия път каза:

– Това искаше от самото начало, нали? Да хвърлиш цялата шибана история във въздуха и да видиш какво ще се случи, когато падне на земята. Да вземеш едно просто преразглеждане на полицейска некомпетентност – нещо толкова елементарно като Мик Задника, главния следовател по делото, който чука потенциалния заподозрян Алиса Спалтър – и да го превърнеш в преоткриването на шибаното колело? От едно убийство вече имаме две! Утре ще ги докараш до половин дузина! Какво, по дяволите, се опитваш да направиш?

Гласът на Гърни стана още по-спокоен и тих.

– Просто следвам нишката, Джак.

– Майната й на нишката! Исусе! Виж, сигурен съм, че говоря и от името на Лекс. Работата е там, че трябва да се концентрираме! Концентрация и пак концентрация! Нека ти го изясня, веднъж завинаги. Има само няколко въпроса за разследването на убийството на Карл Спалтър и делото на Кей Спалтър, на които трябва да се отговори. Първо: Какво е трябвало да направи Клемпър, което не е направил? Второ: Какво не е трябвало да прави, което е направил? Трето: Какво е скрил от прокурора? Четвърто: Какво е скрил прокурорът от адвоката на защитата? Пето: Какво е трябвало да направи адвокатът на защитата, което не е направил ? Пет скапани въпроса. Намери правилните отговори на тези въпроси и присъдата на Кей Спалтър ще бъде отменена. Това е, чисто и просто. Е, кажи ми, едно и също ли искаме с теб? На една вълна ли сме? – попита накрая Хардуик, а лицето му бе пламнало повече от обикновено.