Джон Вердън - Питър Пан трябва да умре

Хардуик изглеждаше объркан, но не и притеснен.

– Нещо друго?

– Свидетел, който твърди, че е видял стрелеца.

– Фреди? Онзи тип, който посочи Кей на очната ставка?

– Не. Мъж на име Еставио Болоко. Не открих никаква информация да е бил разпитван, а той твърди, че е бил. Освен това казва, че стрелецът е бил мъж, а не жена.

– Значи го е видял?

– Това е другият проблем. Видял го е в апартамента – този, от който би трябвало да е изстрелян куршумът, но всъщност не е.

Тикът на Хардуик се появи отново.

– Това се добавя към купчината от добри неща и чисти лайна. Харесва ми, че твоят тип твърди, че стрелецът е бил мъж, а не жена. Особено ми допада идеята, че Клемпър не е записал разпита му и не го е включил в досието. Това е доказателство за полицейска некомпетентност, възможна фалшификация или поне голяма немарливост, което ни е от помощ. Но онова с апартамента прави всичко друго безсмислено. Не можем да представим свидетел, който твърди, че стрелецът е бил на мястото на стрелбата, а след това да кажем, че това изобщо не е мястото. Какво, по дяволите, ще постигнем с това?

– Добър въпрос. Ето ти още нещо странно. Еставио Болоко каза, че е видял стрелеца два пъти. Веднъж в деня на стрелбата, което е било петък. И пет дни по-рано. В неделя. Каза, че със сигурност е било неделя, защото му е единственият свободен ден.

– Къде го е видял?

– В апартамента.

Нетърпението на Хардуик като че ли нарасна.

– И какво е правел там? Оглеждал го е?

– Предполагам. Но това повдига и други въпроси. Да предположим, че стрелецът е научил за смъртта на Мери Спалтър, открил е местоположението на семейния парцел на Спалтър и е разбрал, че Карл ще присъства и ще бъде в центъра на погребалната служба. Следващата стъпка е да проучи околността и да си намери подходяща позиция за стрелба.

– И какъв е въпросът?

– Времето. Щом стрелецът е проучвал мястото в неделя, предполагам, че Мери Спалтър е умряла в събота или по-рано, и в зависимост от това дали стрелецът е бил достатъчно близък до семейството и е получил информацията директно от тях, или е трябвало да изчака публикуването на некролога ден-два по-късно. Въпросът ми е, ако погребението не е било проведено дотогава – седем дни след смъртта й, най-малко... каква е причината за забавянето?

– Кой знае? Може би някои от роднините не са могли да дойдат по-рано? Защо те интересува толкова?

– Необичайно е погребение да се отлага цяла седмица. Необичайното предизвиква любопитството ми, това е.

– Добре. Както и да е – махна с ръка Хардуик, сякаш гонеше досадна муха. – Можем да питаме Кей, когато звънне. Но не мисля, че уговорките за погребението на свекърва й са убедителен материал за пред апелационния съд.

– Може би не. Но като говорим за убедителност, знаеше ли, че Фреди – онзи, който е посочил Кей на процеса, е изчезнал?

Беше по-близо до девет и половина, отколкото до девет, когато Кей Спалтър се обади на стационарния телефон на Гърни. Той включи високоговорителя на бюрото.

– Здравей, Кей – каза Хардуик. – Как са нещата в прекрасния „Бедфорд Хилс“?

– Чудесно! – отвърна тя. Гласът й прозвуча грубо, сухо и нетърпеливо. – Там ли си, Дейв?

– Тук съм.

– Каза, че имаш още въпроси към мен?

Той се запита за причината за нейната рязкост – дали беше начин да чувства, че контролира ситуацията, или бе симптом на напрежението в затвора.

– Няколко.

– Давай.

– Последния път, когато говорихме, ти спомена един тип от мафията – Дони Ейнджъл, като евентуален заподозрян за убийството на Карл. Проблемът е, че убийството на Карл ми се струва прекалено сложно за това.

– Какво имаш предвид? – попита тя. Звучеше по-скоро заинтересувана, отколкото притеснена.

– Ейнджъл го е познавал, знаел е много неща за него. Можел е да организира много по-лесно покушение от снайперистка стрелба по време на погребение на разстояние петстотин метра. Нека да допуснем за минута, че Ейнджъл не е нашият човек. Кого би посочила като втори възможен избор?

– Джона – каза тя без никаква емоция и колебание.

– А мотивът е контролът над семейната компания, така ли?

– Контролът би му позволил да ипотекира достатъчно имоти, за да разшири Киберкатедралата и да я превърне в най-големия религиозен проект в света.

– Какво още знаеш за тази негова цел?

– Нищо, просто предполагам. Искам да кажа, че Джона е много по-потаен и нечист, отколкото предполагат всички, а контролът върху компанията означава повече пари за него. Много повече . Знам, че беше обсъждал с Карл ипотекирането на някои сгради и той му отговори да си го начука.