Джон Вердън - Питър Пан трябва да умре

– Чудесни братски отношения. Други кандидати за убиец?

– Около стотина други хора, които Карл е прецакал и чиито интереси е засегнал.

– Когато те попитах онзи ден защо си останала с него, ти ми отговори донякъде шеговито. Поне така си мисля. Трябва да знам истинската причина.

– Истината е, че не знам. Преди аз самата се опитвах да открия каква е мистерията на привързаността ми към него, но така и не успях да я установя. Така че може би наистина съм евтина златотърсачка.

– Съжаляваш ли за смъртта му?

– Може би малко.

– Какви бяха обичайните ви взаимоотношения?

– Щедрост, снизходителност и контрол от негова страна.

– А от твоя?

– Любов, възхищение и подчинение. Освен когато прекаляваше.

– А тогава?

– Тогава наставаше ад.

– Заплашвала ли си го някога?

– Да.

– Дай ми пример.

– Има няколко...

– Разкажи ми най-лошия.

– На десетата годишнина от сватбата ни Карл покани няколко други двойки на вечеря. Пи прекалено много и подхвана любимата си пиянска тема: „Можеш да извадиш момичето от Бруклин, но не можеш да извадиш Бруклин от момичето“. После се развихри и подхвана гигантската простотия как щял да се кандидатира за президент, след като стане губернатор на Ню Йорк, и как аз ще бъда неговата връзка с обикновените хора. Щял да бъде като Хуан Перон в Аржентина, а аз ще съм неговата Евита. Моята задача щяла да бъде да накарам всички работници да го харесат. Добави и няколко сексуални предложения как точно бих могла да го направя. И после каза нещо наистина тъпо. Каза, че съм можела да си купя хиляда чифта обувки – също като Евита.

– И?

– По някаква причина това ми дойде в повече. Защо точно това? Нямам представа. Но прекали. Беше прекалено тъпо.

– И?

– И аз му изкрещях, че жената с хилядата обувки не е била Евита Перон, а Имелда Маркос.

– Това ли е?

– Не съвсем. Казах също, че ако отново говори за мен по този начин, ще му отрежа пениса и ще му го завра в задника.

Хардуик, който не бе проронил и дума, откакто бе задал въпроса за прелестите на затвора, избухна в гръмък смях, който тя пренебрегна.

Гърни смени темата.

– Какво знаеш за заглушителите за оръжия?

– Знам, че са незаконни в този щат. По-ефективни са при по-нискоскоростни муниции. Евтините стават, но скъпите са далеч по-добри.

– Откъде знаеш тези неща?

– Питах на стрелбището, когато вземах уроци.

– Защо?

– По същата причина, поради която започнах да се уча да стрелям.

– Защото смяташе, че ще ти се наложи да застреляш някого, за да защитиш Карл?

– Да.

– Някога купувала ли си, или вземала ли си назаем заглушител?

– Не. Гръмнаха Карл преди това.

– Мафията ли имаш предвид?

– Да. Разбрах какво ми каза – че според теб е необичайно за тях да наемат снайперист и всичко останало, но все още мисля, че са те. Струва ми се по-вероятно, отколкото да е Джона.

Гърни не виждаше смисъл да спори и пое по друг път.

– Освен Ейнджъл имаше ли и други мафиоти, с които Карл е бил близък?

За първи път тя се поколеба.

След няколко секунди мълчание Гърни помисли, че връзката е прекъснала.

– Кей?

– Имаше един човек, за когото понякога говореше – той беше част от групичката, с която играеха покер.

Гърни долови несигурността в гласа й.

– Споменавал ли е името му?

– Не. Разказвал ми е само с какво се занимава.

– И какво е то?

– Организира убийства. Нещо като брокер, свързващото звено. Ако искаш някого мъртъв, отиваш при него и той ти намира подходящия човек.

– Струва ми се, че се притесняваш да говориш за него.

– Притесняваше ме, че Карл правеше високи залози срещу човек, който се занимава с нещо подобно. Казах му го веднъж: „Наистина ли искаш да играеш покер срещу човек, който организира убийства за мафията? Човек, който не се замисля, преди да поръча нечие убийство! Не е ли малко налудничаво?“. Той ми каза, че не разбирам. Каза, че в хазарта всичко е риск и адреналин. А рискът и адреналинът са много по-големи, когато седиш на масата срещу Смъртта. – Млъкна. – Виж, нямам много време. Свършихме ли?

– Само още едно нещо. Защо погребението на Мери Спалтър е забавено толкова много след смъртта й?

– Какво значи забавено?

– Погребана е в петък. Но изглежда, е умряла седмица преди това – поне един ден преди предишната неделя.

– За какво говориш? Умря в сряда и беше погребана два дни по-късно.

– Два дни? Само два? Сигурна ли си?

– Разбира се, че съм сигурна. Виж некролога. За какво е всичко това?