Джон Вердън - Питър Пан трябва да умре

Един от мъжете отмести стола си, за да му направи повече място.

– Благодаря, Скот.

– Скип.

– Скип, да, вярно. Когато те видя, в съзнанието ми веднага изплува името Скот, защото години наред работех с един Скот, с когото ужасно си приличате.

Гърни мислеше за тази лъжа като за жест на социална вежливост. Определено бе по-добър вариант от истината, която беше, че изобщо не се интересуваше от този мъж и още по-малко от това да запомни името му. Проблемът с това извинение, за който Гърни не бе помислил, бе, че Скип е на седемдесет и пет години, мършав, с рошава и гъста бяла коса като на Айнщайн. Как точно този древен член на Тримата Студжис 1можеше да прилича на активен полицай от отдел „Убийства“ беше наистина интересен въпрос.

Преди някой да попита още нещо, едрата жена булдозер продължи.

– Докато Дейв се снабди с малко храна в чинията си, да го въведем ли в дискусията?

Гърни се огледа с надеждата, че гласуването за това предложение може да се провали и в този момент – бинго! Сети се за името й. Филомена, на галено Мена – очевидно беше родена за лидер, не за последовател, и директно продължи.

– Скип твърди, че единствената цел за съществуването на затвора е наказанието, защото рехабилитацията... Как се изрази, Скип?

Той явно се чувстваше неловко, сякаш подканянето на Мена бе възродило ужасяващ спомен от ученическите му години.

– Не си спомням в момента...

– Сетих се! Каза, че единственият смисъл за съществуването на затворите е наказанието, защото превъзпитанието е просто либерална фантазия. Но после Марго каза, че правилно насоченото наказание е крайно необходимо за превъзпитанието. Не съм сигурна, че Мадлин се съгласи с това. И после Брус каза...

Сивокоса и строга на вид жена я прекъсна.

– Не казах „наказание“. Казах „заличаване на отрицателните последици“. Смисълът е съвсем различен.

– Добре де, Марго е за „заличаване на отрицателните последици“. Но после Брус каза... О, божичко, какво каза Брус?

Мъжът начело на масата с черни мустаци и сако от туид се усмихна снизходително.

– Нищо дълбоко. Просто изказах скромното си наблюдение, че затворническата ни система е излишно пропиляване на данъците на хората – институция, работеща на принципа на абсурдно въртяща се врата, която подхранва престъпленията, а не ги предотвратява.

Звучеше като много любезен, много гневен мъж, според когото идеалната алтернатива на затвора е екзекуцията. Трудно бе човек да си го представи потънал в йога медитация, дишащ дълбоко и сливащ се с вселената.

Гърни се усмихна при тази мисъл, докато загребваше с лъжица остатъците вегетарианска лазаня от голямото плато в средата на масата и ги прехвърляше в своята чиния.

– И ти ли си член на клуба по йога, Брус?

– Жена ми е една от инструкторките, което, предполагам, ме прави почетен член на клуба.

Тонът му бе по-скоро саркастичен, отколкото дружелюбен.

През два стола от него седеше бледа жена с пепеляворуса коса, която, изглежда, ползваше като грим единствено лъскав прозрачен крем за лице и която сега заговори толкова тихо, сякаш шепнеше:

– Не бих казала, че съм инструктор, просто член на групата. – Облиза безцветните си устни дискретно, като че искаше да махне невидими трохички, полепнали по тях. – И за да се върнем на темата, престъпленията не са ли всъщност форма на психическо заболяване?

Съпругът й направи гримаса.

– Всъщност, Айона, има няколко интересни проучвания, проведени съвсем скоро по този въпрос – каза симпатична на вид жена с кръглолико лице, седяща срещу Гърни. – Някой друг чете ли онази статия за туморите? Обсъждаше се случай с мъж на средна възраст, съвсем нормален, без необичайни проблеми, който изведнъж започнал да изпитва непреодолима нужда да прави секс с малки деца, напълно неконтролируемо, без каквато и да е предварителна история за такава патология. Накратко, медицинските изследвания разкрили, че в мозъка му има бързо растящ тумор. Туморът бил премахнат и деструктивната сексуална обсесия изчезнала заедно с него. Интересно, нали?

Скип изглеждаше отегчен.

– Да не казваш, че престъпленията са странични следствия от рак на мозъка например?

– Казвам просто какво съм прочела. Но в статията бяха изложени и други примери за ужасяващо поведение, пряко свързано с мозъчни аномалии. Звучи логично, нали?

Брус се прокашля.

– Значи трябва да допуснем, че Понци схемата на Бърни Мадоф 2е била замислена в някоя малка гадна циста в кората на главния му мозък?