Джон Вердън - Питър Пан трябва да умре

– Добре. Значи Карл е бил в единия край на редицата, а Джона в другия.

– Да.

– Колко време, след като стана от стола, Карл беше прострелян?

– Не знам. Четири-пет секунди? Виждам го пред себе си... тръгна към подиума... направи една, две стъпки... и тогава се случи. Както казах, всички помислиха, че се е подхлъзнал. Но и вие бихте си го помислили, нали? Освен ако не чуете изстрела, а никой не го чу.

– Заради фишеците?

– О, божичко, да, фишеците. Някакъв идиот гърмеше цяла сутрин. Беше много разсейващо.

– Добре. Значи помните, че Карл е направил крачка или две. Можете ли да отидете до мястото, където е бил Карл в момента, когато е започнал да пада?

– Разбира се, няма проблем. Мина точно пред Алиса.

Гърни я видя как се премести на два-три метра вдясно от синия чадър на земята.

– Ето тук – каза Полет.

Той присви очи, за да е сигурен, че вижда ясно мястото й.

– Убедена ли сте?

– Дали съм убедена, че това е мястото? Напълно!

– Толкова много ли се доверявате на паметта си?

– По принцип да, но не е само заради това. Лесно е заради начина, по който подреждаме столовете. Поставяме ги в редици със същата дължина като гроба, така че всички да са с лице към него, без да се въртят и обръщат. Поставяме колкото редици са ни нужни, но ориентацията им спрямо гроба винаги е еднаква.

Гърни не каза нищо, докато се опитваше да осмисли чутото и видяното. После въпросът, който се бе крил в ъгълчето на съзнанието му, откакто прочете полицейския доклад, най-накрая изплува на повърхността.

– Питах се нещо. Семейство Спалтър са много известни. Предполагам, че са имали широки контакти в обществото. Така че...

– Защо погребението е било толкова скромно? Това ли се питахте?

– Четиринайсет опечалени, ако съм преброил правилно, не ми се струват много при тези обстоятелства.

– Такъв беше изборът на починалата. Беше ми казано, че Мери Спалтър е оставила указание с имената на хората, които иска да я изпратят в последния й път.

– На погребението?

– Да. Трите й братовчедки, двамата сина, внучката и осемте жени от „Силата на възрастта“. Мисля, че семейството – всъщност Карл – беше планирал по-нататък да бъде организирана по-голяма церемония, но... – Гласът й заглъхна. След секунда мълчание попита: – Има ли още нещо?

– Един последен въпрос. Колко висок беше Карл?

– Колко висок? Може би 1,85–1,90. Можеше да е доста стряскащ. Защо питате?

– Просто се опитвам да си представя възможно най-точно сцената.

– Добре. Това ли е всичко?

– Мисля, че да, но... ако нямате нищо против, просто останете там, където сте, за минутка. Искам да проверя нещо.

Без да откъсва очи от Полет – доколкото му бе възможно, Гърни се изправи от позицията, която бе заемал досега – коленичил на мястото, където е бил намерен триножникът. Започна да се движи бавно вляво, докато стигна до стената, и през цялото време виждаше Полет през един от двата прозореца на апартамента. Повтори маневрата, този път надясно. След това отиде до прозорците и се наведе, за да погледне и през тях и да провери каква ще е видимостта от тази позиция. Когато се отдръпна, благодари на Полет за помощта, каза й, че скоро ще се свърже с нея и затвори, след което прибра телефона в джоба си. После остана дълго време в средата на стаята, опитвайки се да си изясни ситуацията, която внезапно бе станала напълно безсмислена.

Имаше проблем с уличния стълб в далечния край на Акстън авеню. Хоризонталната му част препречваше гледката. Ако Карл Спалтър бе около метър и осемдесет висок и беше стоял близо до мястото, което бе посочила Полет, нямаше начин фаталният куршум да е изстрелян към главата му от този апартамент.

От апартамента, където бе открито оръжието на убийството.

Апартаментът, в който криминалистите бяха открили следи от барут, съвпадащ с този на патрон „220 Суифт“ – и съвместим с намерената пушка и с парченцата куршум, извадени от главата на Карл Спалтър.

Апартаментът, в който според очевидци се бе намирала Кей Спалтър в сутринта на стрелбата.

Апартаментът, в който сега стоеше Гърни. Крайно озадачен.

Объркването може да повлияе на хората различно – някои се стъписват и се вцепеняват. При други – като Гърни, ефектът е точно обратният. Фрапиращо несъответствие като факта, че изстрелът очевидно не е могъл да бъде направен през прозореца, през който е направен, му действаше като амфетамин.

Имаше неща, които искаше да провери в досието по случая веднага. Вместо да стои в празния апартамент, той отнесе кафявия плик до колата, отвори го на предната седалка и започна да преглежда първоначалния доклад за инцидента. Беше разпределен на две части, следвайки разделеното местопрестъпление – местоположението на жертвата и това на убиеца. За всяка от тях имаше отделна купчина снимки, описания, разпити и събрани доказателства и улики.